Доц. Петя Банкова: "Вредна" поговорка няма, тя носи послание от друго време

В глобализираното общество през ХХІ век на нас ни се губи локалното, регионалното, онова, което всъщност е породено от контекста – времеви или пространствен. Затова, както Петко Славейков казва, някои поговорки може да ни се сторят „калпави“ – за един период от историята те може да са валидни и полезни, но в друг да изглеждат вредни или смешни.

Това отбеляза в ефира на Радио София доц. Петя Банкова от Националния етнографски музей.

Като специалист тя уточни, че гледа на пословиците и поговорките като на извор, като на източник на информация. Не може да категоризира, да отрече нито една от тях, защото това би означавало да зачеркнем опита, натрупан и скрит зад анонимната мъдрост, дори тя да е претърпяла промяна във времето като същност.

„Това би означавало да се отречем от грешките си, от някои черти от народопсихологията, които в определени периоди са били толерирани и насърчавани.“

Ние сме в контактна зона, където се преплитат култури от цял свят. И е добре да се замисляме откъде произлиза дадена поговорка, преди да е квалифицираме като вредна, препоръча доц. Банкова.

„Сигурни ли сме че дадено умотворение от ХІХ век е наше. И дари точно превеждаме, когато го вземаме от другаде.“

За да вникнем в смисъла, трябва да се пренесем или да познаваме времето, в което е родена дадена поговорка. Тя със сигурност ни дава информация за да съответния исторически контекст и за някои от тенденциите в мисленето.

Народопсихологията е богата и не можем да я слагаме в калъп, да съдим и обобщаваме само по някоя отделна поговорка, подчерта още доц. Петя Банкова.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова с ентолога.