За цвят и мерудия

Преди дни министърът на труда и социалната политика Деница Сачева в интервю на Тим Себастиян, водещ на предаването „Конфликтна зона“ по Дойче Веле, определи протестиращите у нас като „шепа протестиращи“ – точно изчислени на 6 хиляди, на фона на 1 милион гласували за ГЕРБ. А на въпроса дали е редно премиерът да нарича журналистите мисирки, отговорът беше: „Нашият премиер си има собствена специфика на говорене“.

А ние пък явно имаме друга специфика на разбиране - и за мисирките, и за тулупите, и за протестите и магистралите.

Сещам се за една реплика на господин Борисов споделена на 12-я летен университет на младежкия ГЕРБ: „Аз ако съм на мястото на варненци ще кажа, че ще търпя ГЕРБ, докато не направят Хемус“. И още нещо, но по демографските въпроси: „Който има 2 деца ще го поощрим да има 3, като му кажем, че 3 е повече от 2“. Абсолютна точност, но памперсите струват пари, казват хората…и ето, тази седмица стана ясно, че поощрението идва във вид на детски надбавки за всички семейства, без значение от доходите им.

Във вторник министър Сачева поетично коментира идеята си така:“ Редно е да има една социална помощ, която не разделя хората, а която ни сближава всички заедно." Та след като децата са уредени, социалната помощ също, идва ред на „родителския надзор“.

Точно той обаче се оказа ябълката на раздора в родния парламент, след думите на Иво Христов в студиото на една национална телевизия. Само да напомня, че тръгнахме от спецификата на говорене и разбиране. Сега цитирам дословно:

„Очарователна е тази българска черта да гласувате за поредния спасител, без да знаете какво има вътре като съдържание. Но вижте, както сме я подкарали, нас преди 30 и кусур години ни управляваше Тато, след това дойде Командира, след това дойде Дедо, сега Баце. Предполагам, че следващият пак трябва да бъде някакъв такъв - родителски надзор да осъществява върху инфантилното българско население."

Какво се случи после: младежката организация в ГЕРБ поиска оставката на Христов, парламентарната група на ГЕРБ също се присъедини. Депутатът Тома Биков призова БСП да изрази позиция по случая: От БСП реагираха остро.

Точно като на боксов мач последва прав ляв удар - От трибуната Драгомир Стойнев заяви, че управляващите нямат морално право да искат оставката на Иво Христов и цитира думи на премиера Борисов:

"Само че когато си обграден от тъпанари, нито може да се прави политика, нито да се говори истината и да се правят реформи, цитирам министър-председателя Бойко Борисов. Кой ще се извини за тези думи? Как бихме реагирали, когато председателят на Народното събрание е проста кърджалийска гугутка. Как бихте реагирали на едно подобно...Това е казано от министър-председателя."

Да преведа, ставаше въпрос за председателя на 44-то народно събрание-Цвета Караянчева, известна с изказването си: "Отиват,

протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша бе, това е положението“.

Но да се върнем на казуса с родителския надзор и инфантилното население.

Самият Иво Христов сдържано и логично коментира с думите: "Не съм избран от младежкото ГЕРБ". И още, че дължи отговорност само на избирателите си, а не пред "младежкото ГЕРБ.

Цялата тази ситуация много ми прилича на една друга от месец февруари тази година. Тогава на въпрос как ще коментира това, че президентът е свалил доверието от него, Премиерът Бойко Борисов каза: „Ми той не ме е избирал, все едно аз да сваля доверието от кмета, а той си е спечелил изборите… та ще му свалям доверието, или ще го качвам“.

Толкова за спецификата на говорене и разбиране, а следващите думи нямат нужда от тълкуване - просто звучат тъжно.

По време на дебата в Комисията за граждански свободи на европарламента, визирайки българските власти, евродепутатът от Европейската обединена левица - Клеър Дейли заяви:

"Парите на европейските граждани не бива да бъдат използвани за финансиране на корупция и нарушения на върховенството на закона, но това се случва. Искам да кажа какво означава това за страни като България. Сто милиона еврофондове за къщи за гости в селски райони се използват за частните вили на близки на правителството. Фермери, казващи, че милиони от европейските пари отиват в несъществуващи стопанства, а министърът на земеделието казва: "Мълчете си, нищо не казвайте, че парите ще спрат", и още: "Фондовете на Европейския Съюз са кръвта за тези вампири, които я смучат и живеят от нея. Трябва да спрем това, то продължи достатъчно дълго."

Та, уважаеми слушатели, става дума за кражбите и липсата на наказания. От Европарламента до столичните "Гео Милев" и "Витоша", все за това си говорим. За кражбите - без значение от мащаба… Ако случайно сте пропуснали, в тези два квартала имаше множество откраднати велосипеди и тази седмица.

И точно тук ми се иска да ви напомня какво пише Иван Хаджийски преди близо 80 години в "Оптимистична теория за нашия народ":

"Вижте старите ни наказания за кражба. По старото славянско право за кражба се режеше ръка. В турско време обаче крадеца окичваха с крадените вещи и го развеждаха с музика и тъпани из селището. На недобросъвестните длъжници слагаха дамга на долната част на китката, та кога протягат ръка за нови пари, дамгата да служи като предупредителен знак. Прекалеността на тези наказания показва, че на кражбата се е гледало не като на едно просто отнемане на чужда вещ, а като на едно изключително явление, говорещо за пълно нравствено разтление, което трябва да се бичува също с изключителни средства. Какво би станало, ако днес се гласува закон, по силата на който кражбата отново да се наказва с рязане на ръце? Та с дигане на крака ли ще бъдат гласувани по-следващите закони?"

И на финала, ако има обидени, моля простете спецификата ми на говорене. Всичко беше просто За цвят и мерудия.