Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За цвят и мерудия

Ах този мапс…

Антония Енева
Снимка: Радио София

Да, да, готови сме, навигацията е настроена - започваме. С усмивка и доза чувство за хумор ще се разходим по адресите от седмицата.

Преди дни стана ясно, че антимафиоти са нахлули по грешка в дома на младото семейство с бебе. От ГДБОП действали в акция срещу група за лихварство, рекет и наркотици, но се оказали на грешен адрес. Пострадалите твърдят, че са били обиждани, ритани, а срещу мъжа е бил употребен електрошок. Извинението за грешката дошло часове по-късно с репликата „Такива неща се случват“. В Народното събрание министърът на вътрешните работи Христо Терзийски даде следното обяснение: „По данни на служителите, от екипа са въвели коректни данни. В последствие обаче е установено, че вместо блок 7, екипът е пристигнал на адрес в блок 4 в квартал Левски Г“… Както е казал Бисмарк: „Глупостта е дар божий, но не бива да се злоупотребява с нея“. Защото после боли,… но дано последното не го научаваме по емпиричен път, както таралежа в онзи стар виц, който когато се възкачил върху кактуса възкликнал: „Оххх, стават грешки“.

Но млъкни сърце… аналогиите са излишни и аз продължавам разходката по картата на седмицата, този път следвайки мапса на Примиера. Да ви призная в последно време вечер не гледам сериали, защото всички до един бледнеят на фона на клиповете във фейсбук страницата на Г-н Борисов. Във вторник премиерът организира 15-минутна летучка под дъжда в нивата до атомната централа Козлодуй. Сгушени под един чадър, зъзнещи и в опасна ковид близост, без маски пък бяха министърът на финансите Кирил Ананиев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. „Тази нива тук ще стане седми реактор“ посочи Борисов и стопли сърцата на всички присъстващи.

А моето подскочи, когато минах на следващия клип и видях как любимеца на народа чете анализа на „Муудис“. Седнал на пънче, нейде по родопските пътища, той призова: „Ананиев, дай да видим и „Муудис“ какво казва“. След което последва двукратно (за да не стават грешки)  прочитане на изречението „…показателите за фискалната мощ ще останат устойчиви“. Така е, от България лъха финансова мощ, а аз само ще си позволя да вметна, че кредитният рейтинг не е моментно фото или снимка с полароид и не показва икономическото и финансово състояние на държавата. Кредитният рейтинг е нещо условно, което се използва като отправна точка при взимане на заем например от страна на държавата. И докато сме на темата за финансовата мощ ето и още едно твърдение на Премиера: „Българските домакинства и икономика са подготвени за кризата.“ И цитат от още един доклад: „За последните 11 години България е увеличила 3 пъти своите нетни активи на глава от населението до 9586 евро“. Ето така си представяхме светлото бъдеще! Но да си караме по родопския мапс. Види ли кола на пътя, Борисов спира, ръкува се дружески, прави си снимки с видимо объркани хора и неизменно задава въпроса „Хареса ли ви пътя?“. А на една от инспекциите по строителството, пак нейде из родните планини, възкликна: „Водят го републикански път, пък не е асфалтиран“.

Аз пък колко улици знам, ей на - на 10 минути от центъра на София, дето само имена имат - ни асфалт, ни тротоари. Та ще ми се да видя някой ден кмета Фандъкова, застанала да кажем някъде там, между Околовръстното , „Черни връх“ и „Симеоновско“, да пита хората: „Харесва ли ви пътя, улиците как са?“. А дано, ама надали! Защото там асфалтът не стига, а част от улиците са частни. Тук вдигаме рамене, махваме с ръка и използваме известната вече реплика „Случват се такива неща“…

А не трябва. В понеделник държавата загуби делото за царска Бистрица. Върховният касационен съд присъди двореца на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза.

На Острова пък забраниха на учениците да пеят. Практиката е въведена, разбирам, и в централно софийско училище. Децата пеят наум, за да не би да се заразят с коронавирус. Предлагам да поставим децата на пауза и да преговорим онова ръководство „Как да създадем качествена невроза на детето си“.

Докато се случваше всичко това, баща и син – Стефан и Максим Иванови прекосиха Атлантика с гребна лодка, поставиха световен рекорд и станаха пионери в няколко категории. След 105 дни в океана акостираха благополучно на брега на Барбадос. И сега си представете, че не им работеше мапса и вместо до остров Барбадос бяха стигнали до остров Болшевик… Това казано с усмивка.

Лодката на Стефан и Максим носи знаковото име Neverest, т.е. никога не си почивай, - “докато не достигнеш своя Еверест” - допълват двамата. Те успяха за 105 дни да достигнат своята цел.

Това ми напомня, че днес (16 октомври) е стотният ден на протестите. След Велико народно въстание 5 - думичката neverrest продължава да ми се върти в главата.

На финала да отбележа, аз съм просто вашият счупен компас в морето от новини и всичко беше просто ЗА ЦВЯТ И МЕРУДИЯ.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийски разкази - Радиоразходка по ул. Георги С. Раковски

Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..

публикувано на 19.07.25 в 16:00
Аспарух Лешников

Историята оживява - Аспарух Лешников, АРИи първа и втора

Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..

публикувано на 19.07.25 в 15:00
Борю Зевзека (в средата) с приятели

Адресите на любовта - Борю Зевзека

Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..

публикувано на 19.07.25 в 14:00
С Константин Драгов и Сана Драгова

Медитацията е начин да се чувстваме нормално

Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..

публикувано на 19.07.25 в 11:54

Киното е лесен път за предаване на култура

Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..

публикувано на 19.07.25 в 11:02

Мост между поколенията

Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище":  "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..

публикувано на 19.07.25 в 10:11

Уличното изкуство дава свобода

Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..

публикувано на 19.07.25 в 10:00