Елисавета Станчева, която е изкуствовед (по любов, както сама поясни, иначе работи в сферата на... усвояването на космоса) ни разказва за уникалната в много отношения изложба, която ни представя големия майстор на шаржа и карикатурата Теню Пиндарев като живописец. Тя се открива на 3 ноември и ще продължи до края на месеца в галерия "Лоран".
Теню Пиндарев е роден в един от градовете с най-много художници у нас - Казанлък. Негов учител по рисуване, а и по хумор на даден етап, е бил Чудомир.Завършил е живопис в Художествената академия при Илия Петров. Негови карикатури са показвани къде ли не - цяла Европа, Канада, САЩ...
Сега обаче можем да видим друга страна от неговото изкуство.
"Да се занимава с живопис е въпрос на естетическа потребност за Теню Пиндарев" - каза в студиото на Радио София Елисавета Станчева, - "включително и едно желание да декорира дома си, защото всички творби, които ще покажем идват оттам (и не са излиза досега) от неговия дом и неговото ателие. Гледайки ги, си мисля, че той ги е рисувал за удоволстие, рисувал ги е с удоволствие и местата, които те изобразяват, също са места, на които отиваме с удоволствие - Балчик, Созопол, българските планини". Оттук се ражда и заглавието на експозицията, покрай която Елисавета е прекарала доста време в Националната библиотека, както и в редакцията на вестник "Стършел", където е разговаряла с хора, които са познавали и работили с Теню Пиндарев. (Деликатен и винаги елегантен - така го описват те).
"Напоследък има толкова отменени удоволствия, но искрено се надявам хората да могат да видят тази изложба на един изключително дълголетен човек (Теню Пиндарев доживява до 91), който дори след 80-тата си година не спира и продължава да рисува, при това в различна от дотогавашната си посока" - разказва тя. Обяснява и много колоритно откъде идва фамилията на Теню Пиндарев - струва си да чуете целия разговор.
"Ние не се отчайваме и продължаваме, защото няма ли изложби, няма как да съществуваме" - казва пък Лаврен Петров, който прави толкова интересни проекти свързани с големи познати и не толкова познати имена, важни за родното изкуство. 
Експозицията на Теню Пиндарев включва 30 платна, като не всички те ще бъдат изложени в галерия Лоран поради липса на достатъчно място, но всички ще бъдат достъпни онлайн.
"Всички сме зажадняли за позитивизъм и именно това струи от тази изложба, още от заглавието. Картините, които ще видите са създадени през 80-те и 90-те години на 20 век, от тях струи една изтънчена чувствителност И да добавя нещо любопитно - за някои от маслените платна запазихме оригиналните рамки, които Теню Пиндарев сам е украсявал и оцветявал" - разказва Лаврен Петров и кани всички да видят изложбата "Живопис за удоволствие" защото "взимаме всички мерки и ще бъдете на сигурно място; за да се насладите на нещо непоказвано досега и защото обичате българската култура, а тя сега има нужда от подкрепа".
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно