Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите.
Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо.
От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. "Бабата" има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.
Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
От 1951 година Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Чуйте целия разговор на Петя Калнакова с Тонка Димова - зам.председател на Алианса на българските акушерки, в звуковия файл.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..