Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа

Снимка: YouTube
Асоциациите с думата "ледник" обикновено са с безкрайната бяла шир на Антарктида или Гренландия. Или поне огромните ледено-снежни площи в Алпите, по които се карат ски почти целогодишно и които са превърнати в туристически атракции. Малко известен факт е обаче, че в България също си имаме ледници. 

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа. Запалените планинари вероятно много пъти са ги виждали, преминавайки през местността Голям Казан и под страховития скален ръб Кончето, но малцина знаят, че макар и значително по-малки от Алпийските, по всички научни критерии това са микроледници и то на поне два века.

На Балканите глациерни форми има само още в Динарските планини - в Албания и Черна гора. Това е удивително, защото за нашия климат се смята, че надморската височина, над която има условия за образуването на ледници, е 3200 м.

Глациерните форми в Пирин привличат вниманието на учени повече от 6 десетилетия. Наскоро излезе и първият документален филм на списание Българска наука, посветен на българските ледници.

Ледникът под връх Вихрен привлича интереса на учените още през 50-те години на ХХ век, когато ст.н.с. Владимир Попов от Географския институт провежда климатични наблюдения в циркуса Голям казан под Вихрен. Малкият туристически заслон "Казана" е построен тогава, за да бъде първата в България високопланинска геофизична станция с метео пункт към нея. 

По-късно, през 90-те години на ХХ в., наблюдения и изследвания върху пиринския ледник започва и германският учен Карстен Грюнвалд. Тогава е направено и първото въглеродно датиране на възрастта на ледника. 

Най-старият сняг в състава му, взет чрез сондаж на дълбочина над 10 м, е на повече от два века, но всъщност ледникът вероятно е много по-стар, разказва доц. д-р Емил Гачев от Югозападния университет, който вече 12 години ги проучва.

Но не размерът, а скоростта, с която се променят ледниците има значение. Макар и пиринските ледници да са твърде мънички, за да служат като значими водохранилища или да имат особено влияние върху екосистемите, те са важен индикатор за влиянието на климатичните промени, в това число за ефектите и скоростта на глобалното затопляне.

Въпреки че размерът им силно варира и в двете посоки от година на година, общата тенденция е към притеснително намаляване на обема им. Нещо повече, учените доказват, че съществува един дълъг период, в който поради топографски особености и вследствие на силното намаляване на размера им, микроледниците стават независими от климатичните фактори до един момент. Тази граница обаче вече е премината.

Би било тъжно да загубим пиринските ледници - най-южните ледници в Европа. По-обезпокоителното в случая е, че съдбата им е зловещо напомняне, че промяна в климата само с 3 градуса, ще изличи живота на земята такъв, какъвто го познаваме.

Чуйте повече в разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще се превърне ли бившата мотописта "Витоша" в поредното застроено пространство в София?

Едно от емблематичните места в столицата - бившата мотописта "Витоша“ е изправена пред опасността да бъде поредното застроено пространство в града. Засега е отправено само писмено желание от страна на собственика на имота, но живеещите в близост граждани организираха подписка, внесени са и възражения по казуса. Според живеещите в близост,..

публикувано на 03.09.25 в 17:55

Ивайло Илиев: Мотото на новия политически сезон - "Искахме да стане по-добре, но стана както обикновено"

Народните представители се върнаха на работа след едномесечната си ваканция. Какво да очакваме от новия политически сезон? Според политолога и журналист Ивайло Илиев, мотото на новия сезон ще бъде "Искахме да стане по-добре, но стана както обикновено“. Пред Радио София той коментира, че продължаваме да наблюдаваме все по-необосновано, но все..

публикувано на 03.09.25 в 16:38

От 5 до 15 години затвор може да получи задържаният за инцидента с трамвай при Румънското посолство

Установен и задържан е виновникът за тежкия инцидент от вчера, при който трамвай на градския транспорт излезе от релсите и се удари в подлез срещу Румънското посолство. Това е 22-годишен криминално проявен младеж, който е задържан за 72 часа, като прокуратурата ще иска от Софийския градски съд той да бъде оставен за постоянно в ареста. Предвиденото..

публикувано на 03.09.25 в 14:46
Рая Цветкова

Конкурс дава сцена на младите между 16 до 25 години да изкажат мнението си по важни за тях въпроси

В предаването "Радиокафе“ представяме една инициатива, която дава възможност на младите хора да бъдат чути. Конкурсът “Изкажи се сега: Да дадем гласност на младежките лидери във времена на несигурност “ е част от проекта PulseZ - инициатива за дигитална демокрация, насочена към млади европейци на възраст 16-25 години, особено към тези, които..

публикувано на 03.09.25 в 14:45

Вергиния Янчева - Вержи помага на хората да общуват

Вергиния Янчева - Вержи започва като фотограф, жънейки невероятни успехи в това изкуство, но постепенно се преквалифицира в ментор по личностно развитие и общуване. В тази сфера също вече трупа популярност и помага на много хора и корпорации за по-резултатно общуване. "Когато говорим за ментор говорим за човек, който е минал през нещата и може да ти..

публикувано на 03.09.25 в 14:29
От дясно на ляво: Иван Велкович, Любослав, Николай и Миа Михайлова

Комикс проектът "Тракиеца" обединява млади творци от България и Сърбия, представят го и в изложба

В предаването “Радиокафе“ се отправяме към един свят, където митологията среща футуризма. Балканите стават тема на телепортации, тайни организации и времеви парадокси. Всичко това се случва в графичния роман "Тракиеца“, създаден в сътрудничество между екипа и учениците на Манга академия и сръбския творец Иван Велкович, и е част от идея за по-голям..

публикувано на 03.09.25 в 12:39

Иво Делин: София изостава спрямо някои градове във велосипедната инфраструктура

Все по-често в ежедневието ни се обсъжда как велосипедът може да бъде алтернатива на придвижване в градска среда. Благодарение на неколкократно проведени шествия и протести през годините, общините започват да гледат по-сериозно на велосипеда като транспорт и да изграждат инфраструктура, каза пред Радио София Иво Делин от сдружение "Велоеволюция“...

публикувано на 03.09.25 в 10:08