Националната галерия ("Двореца", пл. „Княз Александър І“) представя експозицията „Никола Танев. На път“, по повод 130 години от рождението на един от най-колоритните български художници.
„Досега Никола Танев беше представян главно като затворен, домашен художник - неговите карловски дворове, тесни улички с ниски хоризонти. А това е най-пътуващият български художник. Учи, работи и излага в чужбина.“, обясни пред Радио София кураторът Иво Милев.
Роден в Свищов, ненавършил 3 години, той се мести заедно със семейството си в Шумен, после в София. И тук не спират задълго: Княжево, Захарна фабрика, центъра на София, година след година движението от място на място продължава.
За приблизително 40 години Танев обикаля значителна част от Европа: Париж, Венеция, Рим, Милано, Брюксел, Амстердам, Берлин, Мюнхен, Бон, Кьолн, Хамбург, Лондон, Стокхолм, Виена, Варшава, Краков, Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Букурещ и т.н., стига до периферията на Ориента. Преброжда цяла България: Подбалкана, Тракия и Родопите, Черноморието и Добруджа, старинни градчета и села.Докато пътува, наблюдава, скицира, живописва, изпраща стотици писма, много от тях чудесно илюстрирани, води подробни визуални дневници, фотографира, а после старателно реди и надписва снимките в албуми.
В изложбата са включени много непоказвани досега неща - архивни документи, скици и живописни творби от фондовете на Националната галерия и от колекцията на Неделин Петров.
Част от маслените творби и от рисунките са представени в авторския дизайн на куратора, експонирането на другите намеква за пощенски картички, толкова популярни за времето на художника.
Експозицията може да бъде разгледана до 28 март и е съпроводена от албумно издание, в което илюстративният материал е допълнен с цитати от спомените на Никола Танев и снимки от архива на Националната галерия.
Чуйте интервюто на Катя Василева с куратора Иво Милев.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..