Битката за Шипка - Шейново

Днес обръщаме внимание на историческите моменти, които бележат датата 9 януари, а и дните около нея. Връщаме се назад във времето през далечната 1877 г. и бойното поле при Шипка -Шейнов, която можем да определим като заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война.

Как всъщност се стига до тази битка? След падането на Плевен са освободени значителни руски сили за всеобщо настъпление през Стара планина. В края на декември 1877 г. Южният отряд на руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки преминава Стара планина при трудни зимни условия и пристъпва към изпълнение поставената му задача - разгром на Централната турска армия съсътояща се от 26 768 офицери и войници и 83 оръдия, чийто командир е Вейсел паша.

Голяма част от руското командване е против тази атака, но въпреки това тя бива изпълнена, разказва д-р Николай Иванов от НВИМ. За изпълнение на задачата Южният отряд е разделен на три отряда. Идеята на командването е Централният отряд да ангажира войските на връх Свети Никола, а левият и десният отряд, чрез обход, да се явят във фланг на укрепения лагер при Шипка-Шейново и да го разгромят.

В крайна сметка Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия от 3 паши, 765 офицери и 22 000 войници. Броят на убитите и ранените е 4000 души офицери и войници. Общите руски загуби са 5107 убити и ранени офицери и войници. Така Османската империя се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г., а отбранителната турска линия по Стара планина окончателно е разкъсана. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Одрин и бъдещото освобождение на България.