Романът, като композиция, е дълбоко чужд на националната ни литературна традиция. За сюжет може да се говори само условно - няма повествование или последователна сюжетна линия, а "щафета от състояния", портретирани характери и душевности, необозрима смесица от вещественост и фантазия. Поставени са проклетите извечни въпроси, които, в рамките на земното, нямат решение - съотношението между любов и свобода, между талант и характер, съвместимостта и несъвместимостта между Божието и людското. Всеки читател може да открие в творбата един от много възможни отговори за вълнението да бъдеш човек и какво всъщност ни очовечава. Именно така вижда романа самият Димитър Бочев.
Пред Радио София той бе категоричен, че всяка преднамереност е природно чужда на художествения процес, на духовните процеси:
„Не познавам писател, който да е написал значима творба, поставяйки си я като цел. Литературата е единствената форма на живот, до която аз имам достъп. Имам чувството, че ако не пиша, просто ще умра физически. На литературата човек може да бъде осъден, както на затвор. Едната присъда е гражданска, а другата е природна, но и двете са еднакво безпощадни.“
Бочев подчерта, че не е привърженик на твърдението, че сме станали хора, превръщайки природните ресурси в оръдия на труда. Убеден е, че човешката духовност е привнесена свише, а не е продукт на веществени закономерности или на социото.
Чуйте интервюто на Лили Големинова с Димитър Бочев.
През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.
След рухването на комунистическия режим е сътрудник на президента Желю Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, а след това продължава дейността си на журналист, философ и неуморим пазител на словото и човека.
Малко преди Нощта на театрите (15 ноември) представяме старите софийски театри. В началото на 1882 пожар опустошава паянтовата сграда, където през деня е Народно събрание, а вечерта в нея играе първата любителска театрална трупа. На мястото на сегашната СГХГ се помещава друг дървен театър, за който вече сме говорили тук. В 1888 пловдивската трупа остава..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:
За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в Австрия, Германия, Швейцария,..
FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..
Театрите ден и нощ - започваме с 13-та " Нощ на театрите " с гостуването на Мария Панайотова и Катерина Миланова:
Кампания "Направи го" - регистрирай бременност до края 2026 и спечели всичко за бебето безплатно за 1 година. Разказът е на Дани Старидолска: "В кампанията, която е целогодишна, всяко семейство може да се запише на сайта ни и да разкаже личната си история: "реших да имам дете сега, защото". Историите остават за целите на кампанията и няма да се..
Изложба "Спирка София: Пазарни дни” - втори фотографски проект от серията, посветена на мултижанровия район около Женски пазар и неговото опознаване. Гостува ни авторът ѝ, журналистът Константин Вълков: "Малко е сложно да снимаш Женския пазар, той е град в града. Едва ли не на всеки ъгъл има нещо цветно. Именно това създава големи проблеми - в..