В края на 2020 г. в Народното събрание на първо четене бяха приети промени в Закона за филмовата индустрия. Според тях се предвижда по-голяма субсидия за национални продукции, повече български филми и въвеждане на финансови стимули.
Професионалисти от основните кино сдружения и филмови организации у нас обаче настояват да не се приема закона в този вид на второ четене и призовават президента Румен Радев да наложи вето над промените.
Предният закон беше приет след доста години и с много поправяния, припомни в ефира на Радио София проф. Любомир Халачев - кинорежисьор и продуцент, бивш ректор на НАТФИЗ. Акцент в българския закон са финансовите стимули за чужди кинопроизводители, работещи у нас.
„Това е стимулиращ финансов механизъм. Няма нищо общо с правенето на българско кино. Ние предложихме тези стимули да се правят по друг начин.
В закона се залагат много мини. Ако той се приеме така, сигурен съм, че до края на годината ще започнат оспорвания в съда на отделни негови клаузи“, коментира проф. Халачев.
Той даде за пример текст в закона, според който финансовите стимули се дават само след културен тест.
„Искаме да произвеждаме българско кино – такова, каквото се прави във всички европейски държави. Да ни се даде достатъчно свобода и възможности за го правим, и то колкото можем по-добре“, настоя кинорежисьорът.
Според него работещите (в) чужди продукции трябва да се стимулират по друг нормативен документ. Така съставен законът реално дава пари на чуждите (предимно американски) кинаджии, в артистичната българска гилдия настъпва противопоставяне, което никой не иска. Неслучайно американският посланик отправи поздрав за този закон и го нарече „исторически“.
„Сигурно е исторически за американските продукции, но не и за българското кино. Предвиждам големи проблеми, ако различните схеми на подпомагане влязат в един закон. Не воюваме с никого. В цяла Европа културата се подпомага със субсидии“, допълни проф. Халачев.
По думите му налице е още едно противопоставяне – между творците, които правят кино и тези, които работят за телевизионни сериали.
Отговор на отвореното писмо на българските филмови творци, които имат забележки по промените в закона, все още не е получен от съответните институции.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова с проф. Любомир Халачев.

„ Преди изборите на галоп се правят промени . Такива промени с нови схеми трябва да бъдат спокойно обсъждани. Получиха се различия, защото става дума за обещания към филмовата общност , за милиони, държавна подкрепа. Според тези нововъведения част от..
„ Ситуацията относно поправките в Закона за филмовата индустрия е комплицирана и деликатна “. Това каза пред БНР режисьорът Милко Лазаров, председател на Съюза на филмовите дейци, по повод държавното финансиране на българското кино. Според Съюза такова..
С Празнична патриаршеска служба ще бъде осветено северното крило и новият храм в Кремиковския манастир през днешния ден, в който православната църква чества тържественото обновяването на храма на св. Георги в Палестина (т.нар. зимен празник на св...
Престижните Литературни награди "Перото" на Националния дворец на културата ще бъдат връчени на официална церемония тази вечер. Тогава ще станат известни победителите в 5-те категории: детска литература, проза, дебют, поезия и превод от български на чужд..
Днес сутринта на много места в низините и котловините ще има мъгла или ниска слоеста облачност. Преди обяд ще преобладава слънчево време, но на места в Дунавската равнина и Горнотракийската низина ще се задържи мъгливо. След обяд от запад ще започне..
Цветелина Заркин, общински съветник в София и част от българската делегация в Европейския комитет на регионите ни представя два ключови европейски форума, които ще обединят представители на институции и местни власти от цяла Европа: " Комитетът на..
Lampa Inc е група от Шумен, която вече е в студиото и се представят един по един с инструментите си. В края на 90-те се запознават в едно заведение, което се казва "Лампа": "В Шумен всичко сами си правим - студио, албуми. Имаме много активни групи за..
Идеята за проекта „Глас: Симфонична интерпретация на българска музика“ е на Джеордже Денис Арделян, потомък на банатски българи. Неговите оркестрови обработки и авторски композиции са вдъхновени от известни любими български народни песни като „Ах,..
Радиоразходката днес е посветена на последните месеци на Яворов - малко след смъртта на Лора Каравелова и вторият успешен опит за самоубийство. Началото на края е в дома на сем.Тихови в края на 1913 г. Сградата сега не съществува. Освен спомените на..