Компаниите трябва да разширят дигитализацията, без да изгубят човешкия фактор

Бързото разпространение на дистанционната работа по време на кризата извади на дневен ред въпроси и казуси, с които работници и работодатели до момента не се бяха сблъсквали масово.
Сред многото въпроси са: „Чие задължение е това?“ и „Как трябва да се случи?“, „За чия сметка е организирането и оборудването на работно място вкъщи?“, „Как може това да е безопасно и здравословно?“, „По какъв начин да се регламентира работният ден и да се разграничи от личното време?“, „Как се доказва трудова злополука?“.

Има много неясноти по в закона, включително и по отношение на понятието дистанционна работа (тя със сигурност е различна от надомната).
„Липсата на дефиниции в текстовете води до различия в интерпретирането“, отбеляза пред Радио София Елина Марчева - консултант на Mercer България с над 14-годишен опит в сферата на HR и бизнес решения за хората в организациите. Повече от 7 години тя се занимава с консултиране и разработка на стратегически проекти, свързани с ангажираност, кариерно развитие, поведенческо и психометрично профилиране.

През изминалата година се оформиха крайни становища. Някои от служителите оценяват високо възможността да работят от вкъщи. Това е и израз на доверие от страна на работодателя. Възникват въпроси обаче при наличие на семейство, деца или болни родители, които имат нужда от грижа. Затова има и хора, които търсят възможност да се върнат и работят в служебния офис – коментира Марчева. Хубаво е, че някои работодатели прилагат индивидуален подход и подкрепа.

На глобално ниво 63%  от служителите искат да имат ежедневна информация по отношение на коронавирусната пандемия.

Предизвикателството пред компаниите днес е как да развият дигитализацията, без да изгубят човешкия фактор в бизнес процесите, допълни експертът.

Чуйте целия разговор на Катя Василева с Елина Марчева.