Филмът поставя светлина върху темата за смъртта, последните дни на човек тук на Земята и преживяванията му в тези последни мигове, и красотата на смъртта. За сценария Петър Вълчев се вдъхновява след като губи собствената си баба.
"Това е една сюрреалистична дама, която разкрива вътрешния свят на главната героиня Дора. Един ден, в който си правим равносметка за вътрешния свят. Този филм разказва за линията, в която се събират живота, смъртта и любовта. Филмът е много динамичен. Казах си, че трябва да направя нещо малко, което да разказва много. За една вечер успях да го напиша", казва Петър Вълчев.
"Аз си спомням деня, в който разбрах, че Виолета (Виолета Гиндева) е починала, получих съобщение "Моите съболезнования", бях убеден, че става въпрос за Виолета и тръпки ме побиха. Тя беше леко объркана, може би знаеше какво й предстои, но не беше притеснена, тя беше много спокоен човек. Тя знаеше как да танцува с живота. Тя знаеше как да бъде партньор. Очите й са толкова силни, живи, като на едно момиче, което не спира да играе.
Виолета по време на снимките беше много съсредоточена в ролята по време на снимките, но наистина имаше една по- специална енергия, може би наистина тя е усещала този приближаващ момент. Аз предпочитам да не говоря за нея в минало време, защото вярвам, че тя продължава да съществува, ето вчера я гледах на екрана. Благодарен съм, че Виолета Гиндева сподели последното си пътуване в творческия си път с моя екип", обяснява той.
Петър вярва, че е важно темата за смъртта да не бъде табу в нашето общество, и че колкото повече се говори за неизбежния край, толкова по-подготвени ще бъдем за живота.
"Като влезеш в цикъла на творчество не се замисляш, чувстваш, действаш, разбираш какво се е случило. Смъртта е единственото сигурно нещо в живота ни, но сякаш забравяме за смъртта и живеем, сякаш ще сме вечно на тази земя, не се замисляме за смъртта. Много бих се радвал, ако поне малко филма ни даде възможност на хората да се замислят за смъртта и да осъзнаят смъртта като процес, да я осмислят, защото това е една голяма обществена тайна".
Петър Вълчанов мечтае киното в България да бъде автентично, близко до хората и проблемите им. Според него това е ключът към успеха на киното, защото там неговият език е най-силен за зрителите.
Още за филма "Лека нощ, Лили", за киното и предизвикателствата пред него днес чуйте в разговора на Ангелина Грозева с режисьора Петър Вълчев.
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..