Баба Марта носи здраве и късмет, а с нея идва и краят на зимата

Всяка година на 1 март българите се окичваме с мартеници - за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.

Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон. В България днес се носят от всички хора, независимо от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета.

Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзват се на цъфнало дръвче, или пък се слагат под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се вдига и ако под него има мравки, се вярва, че ще се родят много агънца през годината, ако има бръмбар или червей, значи ще се множат телетата.

В някои региони възрастните хора хвърлят мартениците в реката „за да изтекат всички злини по водата”.

Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. обичаят е вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония.