Резултатите от изборите и прогнозите за бъдещото управление, достигнаха ли посланията на партиите и политиците до избирателите – това коментираха в „Ритъмът на столицата“ ПР експертите Любомир Аламанов, доц. д-р Александър Христов и Даниел Киряков от Центъра за анализи и кризисни комуникации (ЦАКК).
„За мен кампанията беше особена, старите партии, които бяха в досегашния парламент, се опитаха да се концентрират върху собствения си електорат. Не потърсиха излизане навън. Вдъхваха доверие в основните си ядра, докато новите партии нахлуха като нова вълна и се опитаха да завземат колкото се може повече място в бъдещия парламент. Старите партии не разбраха какво искат хората, а самите те не знаеха какво представляват. БСП се срина страховито - вместо да комуникира като социалистическа партия - виждаме как се развива евролевицата - тя започна да се държи като крайна дясна религиозна националистическа секта. Дори собствените й избиратели се учудиха. Същото се случи и при националистите, които бяха повярвали твърде много в собствените си приказки. Хората не искат да се връщат в ХVІІІ век и живота във феодални източни монархии. В една демократична държава трябва да има много ясен отговор, какво се случи през последните 12 години – дали те са успех или наблюдаваме застой“, коментира Любомир Аламанов.
„Кампанията беше интересна към нейния край. Можем да кажем, че тя беше в две крайности – ефективност на некомуникацията и неефективност на свръхкомуникацията. Ефективност на некомуникацията наблюдаваме при партията на Слави Трифонов. Той продължава да не комуникира и в момента. От друга страна свръхкомуникацията на националистическите формации, на една сглобена в 12 без 5 формация, която изсипа огромно количество средства в медиите с близка до нулата ефективност. Това до голяма степен потвърждава, че основните партии концентрираха комуникациите си около ядрата, а малките бързаха и гледаха да избухнат по някакъв начин, за да спечелят гласоподаватели“, акцентира доц. д-р Александър Христов.
Имаше ли изобщо дебат по време на предизборната кампания и дискусии в медиите, или социалните мрежи взеха превес през 2021?
„Подкрепихме призива на PR-ската общност за неизползване на тролове по време на кампанията и придържане към фактите. Но видяхме, че това е изключително трудно. Крахът на партиите се дължи на факта, че в последните 8-12 месеца конструираха паралелна реалност, която няма общо с действителността. Политиците не си говорят, защото егото е фактор, който не е за пренебрегване. Това са политици с минало, които са имали десетки пресичания на техните политически биографии за радост или тъга. Партиите са твърде лидерски, концентрирани предимно около една личност, нямаме функцията, която в корпорациите е известна като делегиране, за да може в екстремни кризисни ситуации да вземат решение, да не се пренасища публичното пространство с догадки и спекулативни твърдения“, отбеляза Даниел Киряков.
Окончателните резултати от тези избори ще станат ясни съвсем скоро, но за момента можем да кажем, че един над 10-годишен модел на управление най-вероятно приключва. Какво ще го замести обаче не е съвсем ясно. Ясно е едно - комуникацията се утвърди като неизменен лидер, както в предизборната кампания, така и в предстоящото управление на държавата. Тя може да е или най-силният политически партньор, или факторът за тотална разруха.
Още по темата чуйте в разговора на Катя Василева с Любомир Аламанов, Даниел Киряков и доц. Александър Христов от ЦАКК.
Гостуваме на Буново, където преди много години са засадени първите роза дамасцена, а първи пред микрофоните ни е Владимир Стоянов - Председател на УС на Сдружение „Българска розова долина“, от чиято розоварна излъчваме: "Тук е изключително красиво и спокойно, всички сме роднини, Петровския род е най-големият. Хората са дружелюбни. Всеки ще те спре и..
Петър Богдан съставя първият исторически трактат в новата история на България. Той носи заглавието “За древността на бащината земя и за българските дела”. Годината е 1667. Говорим в детайли за изключителната личност на Петър Богдан и неговият основополагащ трактат с д оцент Василев, преподавател по класически езици към Софийския университет..
Разговорът е с изкуствоведа Иво Милев, автор на книгата “Алеко Константинов - Das Wunderkind”: "Алеко Константинов е част от една моя стратегия за биографии. Задачата ми е да изведа една друга линия. От 90-те се забелязва нарастваща тенденция на "херменевтика на подозрението". Има опити да се демистифицира Алеко Константинов. Той е един от..
Българска любовница предава гангстера Дилинджър на ФБР Добричлийката Анна Акълиева, известна в САЩ под името Анна Сейдж издава обявеният за национално издирване Джон Дилинджър и прибира наградата за главата му. Един от най-известните гангстери от 30-те години на ХХ век е извършил 66 обира на банки, а бягството му от непристъпен..
Фестивалът "Българите, кои сме ние" в град Сливница, е с деца и младежи на възраст от осем до 29 години, разделени в категории. Фестивалът съдържа конкурсна програма, майсторски класове и работилница с лектори от страната и чужбина. Подробности от организатора: Маргарита Божкова: "Това е труд на децата от сценария до реализирането му. Има..
На 1 юни в 10:30 предстои откриването на шестото издание на Международния театрален фестивал „Лято, кукли и приятели“ в парк „Асеневци“ на откритата сцена „Арт лято“ до Художествена галерия „Борис Денев“. Събитието ще продължи през трите летни месеца до 31 август, когато ще се връчи и Наградата на публиката. Веднага след официалното откриване,..
Как да оставим децата да бъдат по-дълго време деца – интервю с психолога Камелия Тодорова , психотерапевт от “Психологическо консултиране За мен”: "Много от нашите реакции са на базата на това, което сме били като деца. Да се грижим за детето в себе си! Всяко представяне на детето родителят го носи върху себе си. Друг е въпросът, че животът..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Разкъсана облачност