Теоретично съществува риск за биоразнообразието, ако с генномодифицирани организми (ГМО) се борави безконтролно, но при спазване на определени правила, няма опасност да се случат неблагоприятни за околната среда събития. В България имаме рестриктивна политика по отношение на ГМО и все още имаме възможност за развитие на биологично земеделие.
Това обясни пред Радио София проф. Цвета Георгиева, ръководител на Изпитвателен център „Здраве” към Националния център по обществено здраве и анализи. Тя обаче подчерта, че ГМО имат икономически, социален и политически аспект.
Миналата година беше връчена Нобелова награда за технология с която се извършва генно редактиране (CRISPR/Cas). В момента работата в тази област е концентрирана върху създаването на култури, обогатени с някои микронутриенти. Биотехнологиите имат приложение и в медицината – за ваксини и други препарати, например срещу редки болести и рак.
Попов допълни, че индустрията е предприела постъпки към европейските институции с цел дерегулация на използването на ГМО или напълно премахване на контрола. Всичко това крие опасности. Хората – и фермерите, и потребителите трябва да знаят повече, за да преценят дали да използват такива семена и продукти, подчерта екологът. Според него трябват повече усилия и инвестиции, за да се разработи сигурен метод, с който да се установява дали дадена вносна култура е с ГМО или не.
Рисковете са за околната среда, но и за човека - изпитанията за безопасност в лабораторни условия невинаги за надеждни, когато продуктите излязат в реални условия, допълни Попов. По думите му в България официално не се отглеждат култури с ГМО.

Борал Шен, изпълнителният директор на Асоциацията на музикалните продуценти (БАМП) представя резултатите от доклада за състоянието на българската музикална индустрия : "Това е първият доклад в такъв обем, мащаб, идея. Две години са минали от момента в който екипът намира екип, който да може да се справи - намирме го в лицето на Вирго Силама. Едната..
Китаристът Мирослав Иванов представя новото си инструментално парче "The Monk's Dance": "Това е музиката, с която не правя никакви компромиси, лични и преживяни хрумки и идеи, неща, които съм събирал през годините. Други са правени със сегашния ми квартет. Едно сладко фънки парче - успяхме да го запишем и снимаме, уловена е радостта, която..
В деня на падането на Берлинската стена говорим за свободата с един от нейните музикални изразители, Веселин Тодоров от група "Фактор", чийто двоен концертен албум излиза сега - цялата публика пее с тях "нямаме време да се погледнем честно в очи...": "Първият ми запис е от 1963 тук, в Радиото. Плочата на групата ни също бе записана тук, но издадена от..
Представяме новата книга на Здравко Петров "Още исторически маршрути: София": "Продължаваме идеята на първата книга за разпознаване историята чрез сградата. Но във втората откриваме нови истории, които не са били писани досега. Когато откриеш нов детайл в архивите или в стар вестник е най-вълнуващото, а в тази книга има доста такива находки. Доста..
Всеки път, когато отиваме от центъра до гарата, минаваме през Халите или се отбиваме в църквата "Света Неделя", вървим по столичния булевард "Мария Луиза", без да се замисляме за личността на първата ни княгиня след освобождението от турско робство. Тя живее само шест години в България, през които се опитва да научи повече за новата си..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев: "На 1..
Мобилното студио на Радиокафе е от фестивала "Мелба дизайн" - международен форум за графичен дизайн. Първи гости са Бояна Гяурова и Адрияна Андреева от студио "Комплект": "Участвам с изложба и разказвам за процесите в работата си в областта на промишления дизайн, имам собствено студио за мода. Очарован съм от връзките между усещания, материал,..