Теоретично съществува риск за биоразнообразието, ако с генномодифицирани организми (ГМО) се борави безконтролно, но при спазване на определени правила, няма опасност да се случат неблагоприятни за околната среда събития. В България имаме рестриктивна политика по отношение на ГМО и все още имаме възможност за развитие на биологично земеделие.
Това обясни пред Радио София проф. Цвета Георгиева, ръководител на Изпитвателен център „Здраве” към Националния център по обществено здраве и анализи. Тя обаче подчерта, че ГМО имат икономически, социален и политически аспект.
Миналата година беше връчена Нобелова награда за технология с която се извършва генно редактиране (CRISPR/Cas). В момента работата в тази област е концентрирана върху създаването на култури, обогатени с някои микронутриенти. Биотехнологиите имат приложение и в медицината – за ваксини и други препарати, например срещу редки болести и рак.
Попов допълни, че индустрията е предприела постъпки към европейските институции с цел дерегулация на използването на ГМО или напълно премахване на контрола. Всичко това крие опасности. Хората – и фермерите, и потребителите трябва да знаят повече, за да преценят дали да използват такива семена и продукти, подчерта екологът. Според него трябват повече усилия и инвестиции, за да се разработи сигурен метод, с който да се установява дали дадена вносна култура е с ГМО или не.
Рисковете са за околната среда, но и за човека - изпитанията за безопасност в лабораторни условия невинаги за надеждни, когато продуктите излязат в реални условия, допълни Попов. По думите му в България официално не се отглеждат култури с ГМО.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност