На журналистите на Балканите е трудно - например да контактуват с властите, да изберат правилен събеседник. Свободата на словото в този регион като цяло е доста ограничена в сравнение със Западна Европа. Липсва обективност.
Това изтъкна от собствен опит Флориан Шмидц, който от 8 години живее в Гърция и работи основно за „Дойче веле“, но също така и за други медии. Признава, че среща доста предизвикателства в своя професионален път, защото за западния свят Балканите и Източна Европа са „една черна дупка“. Във времената на мигрантската криза и конфликтите между балканските държави, работата му е станала по-интересна, но и доста по-предизвикателна.
„Иска ми се журналистите да са по-отворени да пътуват, за да могат със собствените си очи да видят обстановката, а не просто да предават стереотипите и информация от други медии. Тази трансгранична журналистика е изключително важна за нашата аудитория. Помага й да разбере спецификите на проблемите и да не се губи. Не бива да бъдем националистически настроени, да се губим в античната история. Трябва да се фокусираме върху политическите проблеми и развитие, които са се случили през последните 150-200 години. Като медии трябва да игнорираме тези бивши конфликти и да се фокусираме върху съвместната работа. Трябва да започнем да задаваме въпроси, които са насочени не само към останалите страни, но и към себе си – необходимо е да сме самокритични.“
Признава, че като журналист се води от своето любопитство, говори с хората, търси за събеседници специалисти, които са по-компетентни до даден въпрос или тема.
„Когато прочета дадена информация в българска или северномакедонска медия, първата ми реакция не е да повярвам в тези думи безусловно, вдигам телефона и се обаждам на колега журналист от тази държава. Трябва да се задават много въпроси. Това е нашата работа.
Колкото повече говорим на европейско ниво и обменяме знания с колеги, толкова по-добре. Ситуацията можеше да е много по-лоша. Правил съм много репортажи, видеа с хора, които са готови да кажат истината на висок глас. Необходимо е да им дадем думата, за да могат да дадат пример на тези, които нямат смелост да го направят.“
По думите на Флориан Шмидц работата на журналистите е не да говорят с политиците и да им се доверяват, мисията ни е да разследваме всички платформи на дадения проблем, да чуем всички гледни точки. А чак след това да направим изводи.
„Медиите в този регион са пристрастни. Като хора можем да симпатираме на дадена идея, но като журналисти нямаме това право. Какво ми помага в такава ситуация – разговарям с колеги, които имат противоположни мнения. Това ми помага да разясня идеите си, да ги защитя , но и да науча тезата на останалите. Да видя дали и къде греша. Много е важно за един журналист да бъде самокритичен и постоянно да учи. Ако не го прави той лесно ще се превърне в оръжие или на правителството или на опозицията. Бъдете верни на себе си, бъдете обективни и винаги прожектирайте тази обективност върху нещата, които виждате“, допълни журналистът пред Радио София.
Шмидц подчерта, че медиите трябва да представят мненията на експерти, учени, да покажат на аудиторията къде е проблемът и да акцентират върху него.
„Заплатите в региона на Балканите не са високи, а напрежението е голямо. Но всички журналисти трябва да осъзнаят, че имат защитата на европейските институции и да вършат работата си съвестно.“
С Флориан Шмидц разговаря Луиза Лазарова.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно