Развитието на София трябва да се основава на план и данни. Целта е бъдещето на столицата да не бъде под въздействието на субективни гледни точки и да не се работи „на парче“, а да има връзка между отделните части. Необходима и е координация на различните инстанции, които участват в планирането и изпълнението. Заинтересованите страни трябва да участват в процесите.
Това коментираха в студиото на Радио София урбанистът Емил Христов и социологът и урбанист Миглена Герасимова, които са в екипа на „Софияплан“, изработил новия план за интегрирано развитие на Столичната община – Програма за София, който ще насочва програмно финансиране от Европейския съюз в периода 2021 – 2027.
В програмата се предлага дефинират 14 цели за развитието на Столична община и 105 квартала, села и местности (обобщени в 7 групи), които имат най-голяма нужда от намеса в следващите 7 години.
Специалисти са направили сравнителен анализ на различните столични квартали на базата на определени индикатори. По този начин изпъкват проблемите и областите, нуждаещи се от подобряване.
В Програмата за София ще бъдат заложени следните зони за приоритетно развитие чрез източници на европейско финансиране: централната градска част, в която попадат 21 зони за намеса; широкият център и старите периферни квартали – 13 зони; територии с предимно нискоетажно застрояване (околоградски район) – 56 зони; територии с предимно комплексно застрояване (жилищните квартали) – 7 зони; териториите в южните квартали на града, които се развиват през последните години – 4 зони; индустриалните територии – 3 зони; природни територии (паркове, градини, земеделски, горски) – 1 зона.
Целите на Програма за София произлизат от дългосрочната стратегия “Визия за София 2050” и са съобразени с действащите европейски и национални стратегически документи. Освен това са взети предвид и изводите от анализа на икономическото, социалното и екологичното състояние на Столична община, направен в първия етап от подготовката на Програма за София.
По думите на Миглена Герасимова документът задава рамка, изпълнението ще ангажира различни участници. Предстои поредица от публични дискусии в зоните за въздействие.
След това Програмата за София ще бъде внесена за разглеждане в Столичния общински съвет.
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..
Сигурна съм, че всички са чували името на Найден Геров: възрожденец, писател, езиковед и фолклорист. Делото на неговия живот е „Речник на българския език“. А жената на неговия живот е Мария, също от сой. Потомка на рода Пулиеви и Евлоги и Христо Георгиеви, сродена с даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Т я също блести със собствена светлина..
Лора Младенова oт „Невидими животни” за благотворителния концерт-протест срещу насилието над животни , събиращ българските изпълнители на Благотворителен концерт-протест срещу насилието над животни събира българските изпълнители на 18 май от 18:00 часа в Концертната зала на Военния клуб в София с вход свободен: "Идеята дойде от певицата Тина, към..
Славея Сурчева ни кани на поредната „Нощ на музеите“ в НВИМ с атрактивна програма и вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция. В късните часове на деня посетителите ще имат възможността да разгледат една от най-богатите музейни колекции в страната и да съхранят този спомен със селфи в специално обособен за целта кът. Екипът..
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно