Сянката на петнистия кон и късметът на неговият ездач

Журналист, дипломат, пътешественик - книгата му "Сянката на петнистия кон" получи поредната награда за публицистика на СБП. Разговор за свободата за детската душа, да яздиш коне и за песни на Ленън и U2, договаряни от него за нуждите на Международния червен кръст.

"Свободата да правиш каквото си искаш, да гледаш едно зелено море, как пшеницата прелива в морето" - спомня си Енчо Господинов. "Баща ми имаше забележки към тогавашната журналистика, но мен ме влечеше и скитосването, и литературата. Изпедепцвах се в Женева, във Великобритания."

"Книгата е особена смесица от жанрове, преживени неща, репортажи, есета, земетресения, наводнения, музика, култура" - представя творбата си Енчо Господинов.

Как се става военен кореспондент? "Има някакво неясно очарование. Попаднах през 75 в най-добрия вестник, не бях партиен член, но бях пробивен и амбициозен, Близкият Изток гореше отвсякъде. Бях по-непредсказуем и не ходех на дипломатически конференции, пращаха ме по пушилките, Никарагуа, Етиопия, Сомалия, Кампучия по времето на Пол Пот - това бе моето естествено развитие. Това бе невероятна школа за мен. Запознах се с журналисти от ВВС, "Гардиън", CNN."

Как се подготвя човек? "Зависи от душевната ти настройка. Имах късмета, всичко се учи лесно, ако живееш с мечтата си. Вземете Хемингуей, Стайнбек, Маркес. Когато ти гори отвътре, свикваш с мизерията, с неприятните моменти."

Преходът от журналистика към хуманитарна дипломация? "Човек постепенно се научава. В книгата в сгъстен вид е всичко, което съм преживял. Това е панорама на света през последните 50 години така, както съм го преживял. Журналистиката променя света по-бавно, а с хуманитарната допломация виждаш резултатите".

С кое се гордее най-много Енчо Господинов? Мечтите и това, което помага за сбъдването им. Мястото на личния принос, на личните качества. Конят като символ. Отговорите в разговора му с Лили Големинова: