Който си мисли, че работата на журналисти и тонмайстори на морския бряг е лесна, е далеч от истината. Достатъчна е борбата с резките пориви на бриза и песъчинките във всяко непокрито отворче на техниката. Но никак не е далеч от истината, че тази работа е интересна. Както и къмпинг Китен – там, където река Караагач се влива в морето. Лили Големинова представя гостите, като началото е с организаторите и домакините.
Калин Петров – организатор на Karaagach on Beach Music Festival:
"Успяхме да се впишем в мястото и да усетим енергията. Като дойдохме април имаше 20 лебеда, сега има диви патици. Нещата се случиха по най-добрия начин. Идеята беше дребна - да поканим гърците със сърф-рокабили, които свирят днес, да го направят без сцена. От къмпинга ни уйдисаха, всеки откликваше на идеята. Цял ден къмпингът има фестивална атмосфера. Щеше ми се артистите да са инди и да резонират с мястото и идеята. Септември ще бъде фестивалът."
Тодор Стамов – управител на къмпинга – за сезона, караваните, палатките и цялата тази култура на ходене на море:
Децата продават неща, която сами са си направили. Те са голяма част от празника. Имаме много доброволци, има поне 10 човека по логистиката.
Китен не е "джазов" курорт, но тук има "джазови" хора. Емоцията е повече. Не знам дали сме усетили ниша, но искаме да удължим сезона, да направим къмпингите привлекателни до 30 септември. Делфините бяха на 3 метра от брега, явно ще има риба. Изчиства се морето. Хората са отговорни. Всички са добре дошли, след 6-ти имаме намаление почти на 50%."
Полина Герасимова – за еко инициативите на плажа и работата си с една любима българска група:
"Фестивалът е направен с много любов към природата и с вкус. Винаги след сезона организираме по-голямо почистване. Като искахме да дадем сладолед на децата, които ни помагаха, те не приеха - не бяха чистили достатъчно. Фестивалът ме изненада приятно - не мисля, че пречи на който и да е от караваните. 14 години съм на този къмпинг, нашият "Весел бар" тук е на 13. Най-хубавото е, че живееш навън.
Фестивалът ни обогатява. От няколко години не гледаме към другия край на плажа, където и музиката, и усещанията са съвсем други. Чарът ни е, че не сме структурирани. Няма да се разширяваме и да правим повече неща за финансови облаги.
Две години работих като виджей с П.И.Ф. С групата решихме след като Димо го няма, той да е на екрана. Проджекшън мапингът ще е част от довечершното им представяне, ако няма силен вятър. Занимавам се с прозрачни екрани - спираш светлината, но тя минава през него.
Един фестивал се олицетворява от артистите. Първа пред микрофона на Радио София сяда Миленита:
"Това е най-добрата локация за интервю. Цял живот се изненадваме от тази невероятна България. Атмосферата е съвсем друга, чисто и подредено. Първият път на едно събитие има едно особено очарование. Духаше вятър, беше студено, Куфяхме на "Джеръми" с дъщеря ми, станах като нея - на 13.
В момента имам носталгия към настоящето. Не съм била в такива безгрижни периоди. Имаме минало и бъдеще, но живеем сега, сега изживявам тази игра, наречена живот. Минаваш нива. С децата за втори път имаш детство. Много са ми интересни новите звуци, харесва ми простотата глас-бийт-технологии. Обожавам ги и чакам ъпдейтите, за да ги разцъкам. На живо очарованието е да сме малко по-естествени. Как да няма нова музика, има, уау!":
Следват две от дамите от "Пийпъл ъф Маха":
Биа от Бразилия е част от тях: "Порастнах в хорове. Дойдох като доброволец в един дом за деца, реших да остана. Уча български и говоря горе-долу. Пътувала съм в България и мисля, че познавам повече места, отколкото българските ми приятели."
Соня и Явор от "Училище за Суинг танци и култура "Линди Хоп":
"Може би суингът избра мен. В музиката е вплетена радостта и щастието. Имаше културен подем на тема суинг в софийските клубове. Стилът дава голяма свобода и поле за самоизразяване. Най-малките са 13-14 годишни. танцът не е хореография, а е общуване. Танците са супер заразителни. В курсовете ни сме деликатни и се опитваме да предразположим всеки с дискомфорт и накрая успехът е почти 100%. Езикът на общуването с танца е международен - водене, следване, ритми, идеи. Дозата на щастие се повишава чисто медицински и биологично. Хора, които танцуват, нямат Алцхаймер. Цялото усилие си заслужава."
Ерсин от Jeremy, които свириха снощи на сцената, но ще е част и от тазвечершната сцена:
"Публиката бе разнородна като възраст. Най-отпред имаше тийнейджъри, които бяха много активни. Много е обнадеждаващо, че си падат по рокендрола. През 2005 бе по-трудно. Новото поколение са много умни, много красиви. Могат да филтрират и избират какво да слушат и харесват. Лятото бе различно, странно, имахме много концерти - свирим през ден на различни места. Хората са зажаднели за жива музика. Запомнящо се - такова ще остава за нас лятото. Опитваме се да се провокираме. Да изкараме нас самите и слушателите от зоната им на комфорт.
Готови сме със записи и с видеоклип. Най-големият фестивал, който си мечтаем е Гластънбъри. Може и "Коачела". Щастлив съм, че П.И.Ф. ме поканиха да пея в проекта им "Приказка за П.И.Ф.". В началото ми беше странно. Димо бе музикален продуцент на първите ни записи, може би е виновникът да съществуваме на сцената на България."
С една дума - както пееше Емил Димитров в 1965: "Китен има (нов) плажен ритъм"
Четвърто издание на фестивала ARTIS : Ваня Пешева – създател на фестивала (слушаме я в звуковия файл и за концерта ѝ във Виена) и младата участничка Йоана Милкова: "Динамиката и в нашите професионални сфери е изключителна. На откриването гостите бяха много интересни (подробности в звуковия файл). Класическата програма преля в импровизации на Георги..
Катя Стоева от Ботаническата градина БАН е куратор на тропическата ѝ част и ни кани да я посетим: "Растенията са в основата на живота на Земята. В момента при нас всичко цъфти. Експозицията ни е посветена сега на мушкатата, показваме много нови сортове. Паркът също е много красив и приятен. Във всеки човек е заложена любовта към цветята, природата...
Д-р инж. Анна Петракиева, заместник-изпълнителен директор в Агенцията по горите и преподавател по горска педагогика в Лесотехническия университет ни представя образователна инициатива „Лесовъд за един ден“, в рамките на която са предвидени състезателни игри за деца и родители, свързани с гората и горската професия: "Горската педагогика е..
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...