Когато нашето Радиокафе пътува, то събира истории. Така Копривщица ни срещна с Радосвет Кукудов, който от 31 години е част от Симфоничния оркестър на БНР. Но същевременно родът му е един от най-старите и най-прочутите в китното градче със славна история. Баба му, Райна Кацарова, е един от създателите на Националния събор на народното творчество Копривщица, който пък е вписан в Регистъра за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Но началото на рода поставя пра-прадядото на Радосвет.
"Той е от село Красново, тук недалеч и тъй като е бил най-голямото момче, традицията повелявала да се изпрати да живее другаде, за да не се върти около майка си. Та той идва в Копривщица за да учи за шивач, но го харесват за свещеник и завършва пансиона към новата църква "Свети Никола" - разказа ни Радосвет Кукудов, - бил е свещеник и по времето на Априлското въстание и е клел въстаниците. След това е арестуван и откаран в Пловдив, но поради присъствието на европейски наблюдатели точно в този момент, оцелява и не е изпратен в Диарбекир. Завръща се в Копривщица, макар и с влошено здраве, и си взима съпруга от стар копривщенски род, имат 7 деца, сред които и генерал Димитър Кацаров. Така започва всичко."
Така стигаме и до споменатата баба Райна, която е фолклорист, работи, а по-късно и ръководи Института по фолклор, първо отделно, после - под шапката на БАН. Била е истински пионер в събирането на песни, хора и обичаи. Обикаляла цяла България, "първо с един камион, като в началото записва на ръка това, което ѝ изпяват или разказват, после се появяват апаратите Престо, които записвали директно на плоча, после идват първите магнетофони". И така запазва 12000 песни и над 1000 хора, напълно автентични. Само преди месец излиза книга, посветена на личността и живота на Райна Кацарова и тя е обявена за почетен гражданин на Копривщица, макар и близо 40 години след нейната смърт. По-важното е, че животът й е бил необикновен и смислен. Радосвет я помни като "слънчева и добра, но непрестанно работеше - сутрин, вечер, зиме и лете, изключително трудолюбива".
Райна Кацарова е била и сътрудник на фолклорния отдел в БНР, но съвместната история на рода и радиото не спира дотук. "Дядо ми Светозар Кукудов е свирил известно време в оркестъра на радиото. Той, заедно със Саша Попов, е един от създателите на Царския оркестър, бил е и негов секретар" - продължава разказа си в студиото в сърцето на Копривщица Радосвет Кукудов. Той самият, освен че вече три десетилетия е част от радиооркестъра и преподава в Националното музикално училище в София, съвсем наскоро пренася част от работата си ... в Копривщица, където преподава в рамките на Академията за брас и ударни, организирана от Българска музикална асоциация. "Имаше много деца от цяла България, наложи се да си извикам втори преподавател, пак от радиооркестъра" - смее се той.
За финал оставихме спомените от детството в Копривщица, в която си "сгушен в планината и можеш да ходиш където си искаш. Аз като малък съм работил и на опитното поле, на което се садяха картофи от цял свят, и сено съм събирал, и кози мога да доя, и да яздя кон без седло съм се научил...да не говорим за чистия въздух и тишината, която само в Копривщица можеш да "чуеш".
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..