Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мореклък на улица "Консервна"

7
Ченгене скеле
Снимка: Лили Големинова/Радио София

Ченгене скеле - подминаваме го с пълна газ към Созопол, все си казваме, че трябва да спрем някой ден и да погледнем птиците в близкия резерват, но този ден така и не идва. Затова пък, Радио София ни разказва за мястото чрез хората и нещата, с които то се свързва..

Георги Димов - Чикагото е първият събеседник, по душа рибар и моряк. Живял е и е работил в Чикаго, откъдето прякорът му.

"Живея от 25 години в Рибарското селище, дядо ми е от прогонените след 1912 българи от Турция. До 1972 лодките бяха в Бургас и насилствено ни преместиха тук. Тук са всичките рибарски лодки на Бургас, също и няколко яхтички на колеги. Има прилики с Венеция - дойдоха българи с италианци, които ни го казаха. Предвидили сме и лодки за романтични разходки по нашите канали - два по половин километър и един централен, може би ще се направи трети. 10% сме професионални, с лиценз за мрежи, другите имат право да хващат до 3 кг риба. Нашите лодки са 8-9 метра, водеха ни доскоро риболовни кораби.

Само риболовът без моряшко плаване не е достатъчно. Мореклъкът е важен - влизаме на до 15 км.Ченгене скеле е новопостроен комплекс, свързан с поминъка на крайморското население. Имаме експозиции с различните видове риболовене. Строителството на старите рибарски лодки в миналото - минавало е година-две, докато се построи лодка. Първата ни експозиция е археология - подводна и надводна. Откриха кораб, пренасял стъклени предмети от Венеция, 16 век. Има и следи от малки римски градчета около залива.

Разказваме историята на Бургаския залив, на името "Ченгене скеле". Всяка вечер се събираме и си разказваме историите и връзваме ръцете на тези, които лъжат колко големи риби са хванали. Голям процент от хората са потомствени рибари. Рибата намалява, но като ти влезе солта в кръвта, не можеш да спреш.

Имало древни пристанища, тук е имало малки кейчета, карали са дървени въглища и дървен материал за Истанбул. Оттук са товарили черните въглища и лицата на докерите са били почернели, оттам Ченгене скеле - "циганско пристанище", но никога не е имало докер от ромски произход.

От 1975, 15 години пътувах с корабите на "Океански риболов", риболувахме мерлуза до острова, до който  потъва "Титаник", също неограничени количества скумрия - по 60 тона скумрия за 6 минути срещу Ню Йорк. За 10 дена пълнехме 600-тонния кораб. Риболували сме и в Тихия, и в Индийския океан, но северните риби са по-вкусни, също и черноморската риба заради по-ниската соленост е по-вкусна от същите риби в по-солени води.

Засега тук се появиха първите признаци, че може да има риба. Рибата къща няма, може да обиколи залива и да си продължи пътя. В момента това е мигрираща риба към Азовско море, където си хвърля хайвера. както птиците се скупчват, така и рибата се струпва около Маслен нос, паламуд и лефер най-вече. Другите са местни - пролетта хващаме калкан, сега вече е само с лицензи. Риболовът е тежък, на големи дълбочини. Сафридът зимува край азиатския бряг на морето и обикаля около брега, идва пролет и есен. Всяка година е различен, зависи какво яде.

Откриването на новия комплекс тук бе на 6 септември. Идват групи по 40-50 души, дойдоха гръцка, румънска и турска телевизии, интересни са им експозиции - интересно им е как мрежите са били плетени на ръка!"

Само история и романтика ли е обаче Ченгене скеле? Димитър Янчев - кметски наместник на рибарското селище разказва за трудностите:

"Това селище възникна като диво цвете, оцеляваме досега в борби. По време на соца тази земя така и не бе отдадена. Трудно вървят нещата, като всяка история заметена под килима. Романтиката тук е истинска, но това е на повърхността. Трудни са промените в Закона за устройство на териториите, включени сме в Националната листа на нематериалното културно наследство, кандидатстваме пред ЮНЕСКО. Но в Закона за културата не е написано какво следва от това. Когато през 1972 почнаха да ни гонят насилствено, не вярвах, че ще оцелеем. Изградихме из лонгоза мостчета, издържахме с обич към морето.

Грамотата за живи човешки съкровища е в клуба, където е и кръчма, и място за поръчване на лекарства. Ние сме второто място след Монтерей, което има улица "Консервна" - хората тук харесаха литературното четене, много от тях се припознаха в героите му. Тя е единствена средморските ветрове, които дават имената на другите улици. Вдигнахме малък паметник на Стайнбек с паметна плоча. Първото поколение, което дойдохме тук, хората бяха като че ли по-колоритни, по-свободни.

Всяка лодка тук е пред всяка рибарска хижа, за нас това е уникално, може би в Индонезия също е така. Хората на изкуството много ни подкрепят. След 1996 влизаха багери, но Стефан Диомов, Тони Димитрова и много хора от София ни подкрепиха, с песни спряхме багерите, както каза Стефан. От жандармерията малко ни понабиха, но багерите си тръгнаха. Мястото действа като магнит на много хора, само управляващите като дойдат на власт не искат да ни узаконят. 

Разполагаме с бус за стоматологична помощ, също и собствена пожарна група. Има жени рибари, една от тях е от София, семейството ѝ е едно от най-добрите рибарски. Професията не е само красота - има много труд, средства, мрежи. Морето се учи. Децата трябва да се поморячат. Преди ги учеха да правят възли, да оказват първа помощ. Искаме да възстановим това като синьо морско училище. Ще кандидатстваме в новия програмен период.

Културни събития тук е имало много преди да се открие етнографския комплекс, правили сме изложби и концерти. Хората с чувство за хумор и талант винаги са били тук."

Ред е на Нанко Георгиев - управител на културно-туристически комплекс Ченгене Скеле:


"Мястото стана много хубаво. Изградени сме по няколко европейски проекта (Региони в развитие, Рибарство) и с местно финансиране - бистро, кафене и три експозиционни къщи-музеи, имаме си аниматори, гидове. В мултифункционалната ни зала правим изложби, място е за тържества и сватби - с тази на писателя Георги Бърдаров бе откриването. Родителите са спокойни, детската площадка е оградена. 

Освен по пътя до Созопол от разклона за х.Странджа има и достъп по море с корабче, от догодина ще има редовни курсове с новия катамаран "Бургос". Плановете на общинското ни предприятие е да работим цяла зима, имаме база за различни събития. Борим се да направим сезона целогодишен. Има различни форми на туризъм, които могат да помогнат. От конгресен и религиозен до кулинарен - вкусната риба идва в края на октомври, тя не обича топли води.

Всички сме родени в морето, един от основателите съм на ветроходния клуб в Бургас. Визията ни е да привлечем всякакви туристи от България и чужбина. Насочваме усилията си за организирани групи от Слънчев бряг. В момента се правят нови разкопки, вадят се  интересни артефакти. А и рибната ни чорба е уникална!"

Още една причина следващия път да спрем на Ченгене скеле и да се поморячим!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00