За някои от нас „Буена Виста Сосиал Клуб“ и Куба са синоними. За други, като мен – не съвсем. Имал съм късмета да се срещна на живо с това, което е Куба откакто съм на този свят, както и с всички участници в групата, докато бяха на този свят.
„Буена Виста Сосиал Клуб“ едва ли щеше да съществува, ако Куба не беше под кастристки режим. Конкретната формална причина за събирането им е отказ на входни визи за малийските музиканти, които според първоначалните планове на Рай Куудър и Ник Голд е трябвало да свирят с кубински колеги „музики от корените“. Липсата на африканци променя първоначалния замисъл и бъдещата суперформация е събрана буквално от улицата, от уста на ухо. Десетина години по-късно Елиадес се събира с малийците в проекта „Афрокубизъм“, за който сме си говорили.
Другата причина е по-съществена. Още в първата си декада на съществуване, „брадатите“ решават, че сон, музиката свирена в социалните клубове (за разлика от „другите“), не е толкова важна за „революцията“, колкото салсата (изродена в наши дни в регетон-чалга) и т.н. „нуева трова“, противопоставяща иначе превъзходни за времето си млади артисти (Пабло Миланес, Силвио Родригес) на „старата“ трова от Сантяго де Куба например.
Така съдбата на Компай, Рубен, Качаито, Ибраим и почти всички без Елиадес и Омара е предрешена. Социалните клубове са затворени, някои се прехранват като ваксаджии (Ибраим), други страдат от настъпващия артрит (Рубен). Само Омара има късмет да е в съседно студио в момента, когато Рай Куудър с продуцента Ник Голд записват с някои от музикантите в държавната компания ЕГРЕМ. Тя чува от вратата какво се случва, влиза и изпява от раз знаковата „Двайсет години“, като по този начин се присъединява към другите.
Останалите музиканти се познават, но никога не са били събирани накуп. И ето ги, без собствено озвучаване, с панорамни микрофони, в повечето случаи само с един дубъл, записват това, което на значимата им възраст ще надмине и най-смелите им мечти и най-големи постижения в по-младите им години. Две години по-късно, режисьорът Вим Вендерс документира концерта им в „Карнеги хол“ и така се утвърждава легендата „Буена Виста“.
Сега, 25 години по-късно, компанията на Ник Голд изважда на бял свят малкото алтернативни записи, слага един нов микс от мониторите на хитовата „Чан Чан“ и добавя атмосфера от студиото, най-вече коментарите на Компай, както и няколко неиздадени тогава парчета.
Ще се запитате дали подобно начинание има друга, освен маркетингова стойност. Отговорът не може да бъде еднозначен. Най-малкото според начина, по който слушате. На боксове, „Чан Чан“ дава превес на инструментите (затова е микс от мониторите, които слушат артистите по време на записа), докато на слушалки балансът изглежда идеален и почти неразличим от оригинала, с който сме свикнали.
Тук вече е скобата, която отварям като техен свидетел в първия сезон, когато се бяха разделили – Компай с неговата група и останалите от бандата, от друга. В неговия спектакъл, синът му играеше „главната“ поддържаща роля, в другия, „оригиналния“, Рубен бе внасян и изнасян на инвалидна количка да открива и закрива, като останалите се съобразяваха само с неговия ритъм.
Алтернативните записи в сегашното издание са колкото обогатяващи (дескаргата в „Кандела“), толкова и трогателни (гласът на Ибраим в трио-версията на „Горделивката“). За неиздаваните, също качеството варира според парчетата – от безупречно („Висента“, „Клептоманката“), през изцяло документално („Две гардении“, „Поздрави, Компай“) до несериозно-майтапчийско („Репетиция“, „Дескарга Рубен“).
Първият диск е ремастеризирано копие на познатия ни от четвърт век, в който технологиите и дават, но и взимат. Затова в „Слънчев джаз+“ ще се придържаме към плюсовете на джаза и слънчевата страна на проекта. Петък, след последните вечерни новини по Радио София и събота след първите сутрешни. Нощта е млада, както вечно млади си остават „кръстниците“ ни от „Буена Виста Сосиал Клуб“.
Концертна премиера на новия албум "Моцарт - Стоянова" ще представи Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на маестро Павел Балев на 5 декември, петък, от 19.00 ч. в зала "България". Световноизвестната оперна прима Красимира Стоянова ще представи избрани арии от новия си албум, записан с Радиосимфониците и издаден от БНР. Програмата на..
"На една длан под едно слънце" е най-новият концертен проект на Оркестъра за народна музика на БНР, който ще събере на една сцена представители на различни общности, живеещи заедно по българските земи, на 27 ноември, четвъртък, от 19:00 ч. в Първо студио на Радиото. България, кръстопът между Изтока и Запада, винаги е била пространство на движение,..
От 5 до 9 ноември София е домакин на третото издание на Sofia Experimental – фестивал за иновативни музикални практики, нови инструменти и смели артистични експерименти. Над 20 артисти от България, Германия, Италия, Нидерландия, Франция и Чехия ще изнесат поредица от концерти, лекции, презентации и музикални работилници в петте фестивални дни...
На 31 октомври от 19.00 часа и на 1 ноември от 14.00 и 19.00 часа Софийската опера ще представи мюзикълът "Звукът на музиката". "Звукът на музиката" е един от най-награждаваните мюзикъли, разказващ увлекателната история на певците от семейство Трап. Пресъздаденият от творческото вдъхновение на Ричард Роджърс и Оскар Хамърстайн II семеен разказ се..
"Как звучи приказката" ще покаже Симфоничният оркестър на БНР на 5 ноември, сряда, от 19.00 ч. в Първо студио на Радиото. Под палката на главния диригент Константин Илиевски Радиосимфониците ще заведат децата на чаканото музикално пътешествие с "Петя и вълкът" от Сергей Прокофиев. Приказката разказва за Петя, който тръгва на смело пътешествие, за да..
На 21 октомври в София започна 15-ото издание на фестивала "Пиано Екстраваганца". Серията от шест събития, от 21 октомври до 12 ноември, е част от Културния календар на Столична община. В рамките на фестивалната програма публиката ще може да се наслади на изкуството на изключителни артисти като Aнтонио ди Кристофано от Италия; знаменития..
Истинска "Фиеста" подготвят Венеция Караманова и малките певци от Детския хор на БНР на 23 октомври, от 19.30 часа, в зала 3 на НДК, за да отбележат 65-годишнината от създаването на един от най-забележителните български хорови състави. Наследството, оставено от основателя акад. Христо Недялков, се пази с особено внимание, матрицата е отлична и тя няма..