В Националния политехнически музей – София (НПТМ) се открива изложбата „Песента на дървото”, посветена на Деня на музиката.
Експозицията е подготвена от екипа на Регионалния етнографски музей – Пловдив, и разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.).
За да оживее един музикален инструмент трябва да се подбере подходящото дърво – явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян и др. Те са устойчиви и жилави, а звукът им предпазва от зли сили, обясняват от НПТМ.
В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
Народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене създават пъстро многообразие в българската музика.
Още в поробена България се заражда градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа. Така в крайдунавските градове към средата на ХІХ в. се появява цигулката. Европейската музика навлиза в страната по различни пътища: чрез емигрантите, чрез протестантските мисии и техните хармониуми, чрез българи, живели и учили в чужбина.
След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти, а заедно с тях работят и майстори на музикални инструменти. И ако по-рядко се появяват големи инструменти като пиано и хармониум, то флейтата, акордеонът и китарата сравнително бързо се разпространяват в градовете. Често се изпълняват популярни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни. В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.
Изложбата е посветена на Международния ден на музиката и празника на българските певци и други музиканти - 1 октомври.
Ще може да се разгледа до март 2022 година.
В началото на всеки август от края на миналия век, Банско е джаз. Но и не само. Може ли различни теми да имат обаче джаза като общ знаменател? Първи гости в джаз-парка на Банско са Вили Стоянов и Даниеле Феббо , които ни разказват за Джаз академията :
В края на 1907 е открита първата самостоятелна изложба на Тръпко Василев - маслени бои от София. Изказват се противоположни мнения. Елисавета Консулова-Вазова и Александър Божинов са сред носителите им. В спомените на самия Тръпко, има търговски успех. Преди първата му изложба, работи като бояджия - попада на прочути клиенти, като д-р Васил Радославов и..
Райна Кацарова е първата жена етномузиколог в България. Учен от световен мащаб, който изгражда с усмивка и усърдие системата на съвременната българска фолклористика. Освен неин запис от Златния фонд на БНР, слушаме и Гео Кукудов - музикант, краевед, изследовател на българския фолклор и родственик на Кацаровия род; проф. Венцислав Димов -..
Елисавета Консулова-Вазова е първата българка завършила Рисувалното училище, първата дръзнала да рисува голо тяло от натура и първата, организирала си самостоятелна изложба като художник. Със съпруга си, най-малкия брат на Иван Вазов - Борис, празнуват златна сватба - 50 години, преживени в хармония сговор и любов. Ветка, както я наричат..
Двамата братя и ИИ - Богой и Никола Богданови за конференцията за бизнес гъвкавост - бързо адаптиране в светкавично развиващия се свят на ИИ: "Все по-популярни сме като братята дето модернизират компанията, а вече правят и конференция. Помагаме на бизнеса да работи по модерен начин. Науката за управление, мениджмънт и работа в екип също се..
Боян Бочев ни представя от мястото на събитието Тринайсетия Национален събор на народното творчество в Копривщица: "Официалното откриване е в 11 ч., хората се въртят в различни конфигурации от снощи. Има изпълнители от цяла България, залага се на автентичното. Копривщица не е спала снощи - Валя Балканска и 100-те каба гайди са тук. В 1965, съвсем..
Зелени библиотеки – представя ни ги Мирела Иванова, поет и участник: "Парк Заимов звънти от детски гласове - бъдещи читатели. Предлагат се читателски карти на бъдещите читатели и уникална изложба за местата на Вазов в София, на която той е големият летописец. Имаме и изложба с парковете на София. Важно е да съчетаем естеството на природата с..
Ясно
Разкъсана облачност