Мелопеите на Микус

Когато Щефан Микус дойде на „Джаzz+ фествал“ преди 15 години, неговата музика бе приета като поредното изражение на плюсовете в джаза. За щастие, сега световната музика се е променила отчасти в тази посока - събирането на звучности отвсякъде в едно цяло.

Микус събира инструменти от цял свят и ги кара доста често да звучат заедно за пръв път. Последователен в търсенията си, Щефан и сега изненадва с 11 инструмента от 10 страни, два от които за пръв път участват в музикален звукозапис.

Първият – чикулото (вид ксилофон от Мозамбик), освен че дава името си на една композиция, присъства в седем от дванайсетте от новия му албум „Winter'sEnd“, вдъхновен от миграцията на прелетните птици. От ходенето в снега, до ходенето в пясък, Микус като че лети с тях.

Както винаги пее на измислен език, който доста често наподобява древногръцка мелопея, но без значението „монотонно“, което в някои езици терминът притежава.

Другият инструмент – езикова перкусия - 40 години стои в колекцията му и чака подходящия момент да бъде свързан с нещо ново като звучност. На това ставаме свидетели в няколко от парчетата – „The Longing Of The Migrant Birds“ и „Sun Dance“, с които започва и поредният ни „Слънчев джаз+“. Добавяме три флейти: едната от Египет а другите две от Бали и Япония.

Настроенията са далеч от мистиката, на която понякога сме свидетели при музиката на Микус. Постройката на албума е по-скоро огледална, симетрична -  отиването и завръщането на прелетните птици до Африка, когато тук, в Европа е зима.

Мелодиите са по-скоро универсални, особено „Black Mother“. Поредното произведение на Микус е удоволствие за споделяне и повик към пътешествие в търсене на безкрая, но и увереност, че той може да е в нас и ние можем да сме в него.

Споделяме го в "Слънчев джаз+" след последните за деня новини по Радио София, с повторение 6 часа по-късно пак там, както и в следващата неделя вечер в стрийм "Дуенде" на Бинар. Нощта е млада!