Архитектурният резерват Старо Стефаново е едно от скритите съкровища на България. Атмосферата е на българските възрожденски селища. В селото за паметници на културата са регистрирани 96 обекта. Разказваме ви за историята, традициите и обичаите на Старо Стефаново.
Първият събеседник е г-жа Корнелия Маринова – кмет на Община Ловеч:
"Извършваме реновация на пл. "Свобода", предстои такава на Младежкия дом и Езиковата гимназия, разширяваме пешеходната зона. Това е част от ежедневието. Въпреки корона-кризата, нашите работодатели се преборват. 3,8% е безработицата в града, под средната в страната. Надяваме се да се осъществи новия завод за електромобили.
Ловеч е просветен център, имаме най-старата езикова гимназия в България. Качественото образование изисква системност. Децата да бъдат мотивирани. Ловеч за мен е едно голямо сърце.
Трябва да бъде приет план за опазване и управление на Старо Стефаново, в момента сме в процедура за изготвянето му. Проблемът е, че обектите са частна собственост и собствениците трябва да се грижат за тях. Трябва да обединим усилие, ние, като местна власт, с тях. Те трябва да бъдат задължени да се грижат за тях, да се намери ефикасен механизъм. Това е национален проблем и решенията са тромави.
Трябва и целеви ресурс за поддръжка на местната инфраструктура. С малките ни бюджети това е нерешим проблем. Имаме визия за селски туризъм, това ще отнеме време."
Иван Джуров – кметски наместник на село Стефаново:
"В селото живеят около стотина човека по настоящ адрес. Ще минат 40 години, откакто няма правилник за управление и специалният ни статут пречи да участваме в европрограми. Мъчим се с каквото можем след пороя да възстановяваме вече втора година уличната мрежа.
Хората се занимават с животновъдство, в последните две години се изкупиха къщи и в новото, и в старото. Разчитаме на нови собственици да поддържат. Притегателни сме и за гости от Румъния и Израел, ежегодно идват поне към 1000-2000 души. Селото е известно и с т.н. бяла църква."
Розмари де Мео – писателка от столицата, живее постоянно в Старо Стефаново:
"В моята работа намирам смисъл да разговарям с възрастни и с деца. Старо Стефаново е като възрастен човек с две лица: на мъдрец и на забравен и отхвърлен стар човек. Там намирам мъката и вдъхновението си. Селото изглежда тъжно. Заради статута си на архитектурен резерват, няма как да останеш равнодушен.
От 1982 селото не се стопанисва. Общината твърди, че не може да направи нищо. Твърдя, че г-жа Маринова е обещавала и друг път, каузата Старо Стефаново е част от предизборната ѝ компания.
В селото има регистрирани 96 обекта със статут на Паметник на културата. Държавата няма основание да поддържа тези обекти. Но има омагьосан кръг, от който се опитваме да излезем. Няколко души ще се опитаме да решим юридическите проблеми и да разкъсаме кръга."
Елена Георгиева – уредник на Регионален исторически музей:
"Стефаново сменя няколко имена. Имало е специален статут. Освен със смяната на имената се отличава с богата история. Първото килийно училище е от 1854. Ферманът за църквата е от 1864. Най-важното е архитектурата. През 1935 селото е разделено на стара и нова част.
Съществуващите постройки са от 1880-90, но има и по-стари, от 1830 до 1870. Не толкова отделните сгради са интересни, колкото изцяло запазената селищна структура. Под закрила са не само жилищните сгради, а стопанските, портите. Църквата е строена от 1880 до 1882. Иконостатът е от 1887, от резбар от Дебърско, останал да живее тук. Рисува алафранги, които не са характерни за района."
Станимир Трифонов – режисьор на сериалите „Хайка за вълци“ (2000 г.) , и „На границата“ (2014 г.) , снимани в Старо Стефаново:
"Истинското име на селото е Вратца, обичам истинските имена. В романа "Хайка за вълци" действието се развива в с.Равна. Равнината е по-скучна и Ивайло Петров се съгласи да сменим името на Черковно. Черквата се вижда отвсякъде. Селото е кинематографично, зашеметяващо, има нещо метафорично - там свършва пътя.
Решихме това да не е Добруджа, киното е изобразително изкуство и това добре се съчета, актьорите харесаха селото и къщите. В селото има една меланхолия. Локациите в киното ми изяждат главата."
Валентин Гошев - заснел филма „Моторът“ (2017 г.) в Старо Стефаново:
"По сценарий действието се развива в Бараково, до Благоевград, но с художниците не открихме там две съседни къщи, които да могат да се снимат. Като дойдохме да разгледаме, страшно ми хареса, времето е спряло. Атмосферата не е чисто селска, има градски къщи. Хората от Старо Стефаново участваха като статисти и някои имаха и малки роли с реплики."
Нина Донковска – художник от НГПИ Троян, за пленерите на учениците в Старо Стефаново:
"Избрах селото по няколко причини. Пленерите са учебно-творческа практика. Ние сме единственото специализирано по керамика. Селото е архитектурен резерват, мъничко и уютно, много притаено и одухотворено място, сякаш сме в друг свят. Времето е спряло. Да възпитаваме отношение към миналото на предците ни е цел на нашите пленери. Децата рисуваха с много вдъхновение, отвориха очите си за красотата и духа на къщите. Атмосферата бе много артистична, мотивираща. Мястото ми е легнало на сърцето."
Цветан Донковски - художник, реставрирал е няколко стари къщи в селото:
"Селото се различава значително от архитектурната скука. То е истинско, с истински хора, природата и архитектурата са в хармония. Правил съм покриви и огнища. Селото е с много слънце и хубава панорама, къщите са накацали като птички, любопитни са за гледане и за живеене. Естетиката е истинска.
Работя и във Вароша в Ловеч, останали сме малко."
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..