„Когато говорим за Европа, обикновено става дума за 27 държави-членки, но Европа всъщност се състои от 300 региона, над 90 000 кметства и милион и сто хиляди местни политици“ – думи на председателя на Европейския комитет на регионите Апостолос Цицикостас. Именно (недостатъчната) роля на тези региони се обсъжда вече трети на ден на 19-то издание на Европейската седмица на градовете и регионите в Брюксел. Форумът, който е най-големият в тази сфера, е хибриден и доста по-разчупен като провеждане. Десетки примери за успешно реализирани проекти (градски, трансгранични, иновационни), дискусии, презентации, резултати и тенденции, както и сесия на Комитета на регионите, който обединява кметове и местни лидери – това са елементите на тази седмица на регионите, при старта на която ЕК направи анализ на одобрените само за 4 месеца 34,1 милиарда (и изплатени 3,5 милиарда) по REACT-EU, първият инструмент на NextGenerationEU, по който бяха направени плащания за възстановяването на държавите членки.
Има реалната опасност обаче европейските средства да не бъдат насочени натам, където градовете и регионите най-много имат нужда, а пандемията е довела до повишаване на неравенства между регионите в ЕС. Комитетът на регионите специално обърна внимание върху задълбочаването на пропастта в дигитално отношение между градските и селските региони (44 % от градските домакинства в ЕС имат висококачествено технологично покритие срещу едва 22 % в селските райони).
Единодушно беше гласувано становище и призив към ЕК за създаване на законова рамка за EU label за по-силна протекция и подпомагане на характерните местни майстори и индустриални продукти в ЕС, знанията и уменията за които се предават от поколение на поколение – като порцелана от Лимож, кристала от Бохемия, стъклото от Мурано. Да се даде повече надежда, статут, репутация и желание да се купуват локални продукти.
Друг акцент беше диалогът със специалния представител на ООН за намаляване на риска от бедствия, отново с призив от страна на Европейския комитет на регионите за добавяне на локални измерения в тази сфера и с коментари относно факта, че все още средствата, които се отделят за справяне с бедствията, когато те възникват, са 20 пъти по-големи от тези за тяхното предотвратяване и за повишаване на готовността за справяне. И тук отново на сцената излиза важността на взаимодействието между регионите, защото за бедствията официални граници няма и в 38 % от случаите трансграничното сътрудничество е било ключово при справяне с кризи от всякакъв мащаб.
Градовете като двигатели на икономиката и иновациите като неизменна част от развитието са другите лайтмотиви по време на Седмицата на градовете и регионите.
Редица добри примери бяха показани – като Гренобъл, който за 10 години е намалил вредните си емисии с 25%, до голяма степен благодарение на иновативната система за отопление, реализирана с европейски средства; като португалския Брага, който е сред лидерите по зелени пространства и по индекса на това колко гражданите му са щастливи, че живеят именно там; или двама малки гранични града в Словения и Италия, които създават специална програма за две уязвими групи – бременните майки и деца от аутистичния спектър, давайки възможност на деца и майки да посещават различни безплатни курсове от другата страна на границата.
„Сега решаваме какъв ще е животът ни след 10 години“ – подчерта Елиза Ферейра - еврокомисарят, който отговаря за регионалната политика, добавяйки, че решенията, които се залагат, трябва да са „по-дигитални и по-щадящи природата и работещи в дългосрочен план“. „Време е за трезви, подплатени с данни и факти решения, които не подминават най-уязвимите групи“ – думи на кмета на Атина Константинос Бакоянис.
Жените са по-засегнати от различните аспекти на пандемията Covid-19, а друга уязвима група са били (и продължават да бъдат) младите хора, особено тези с по-ниска квалификация. Все по-често на форума се използваше определението „covid-lost generation” и пътищата, по които да се върви, за да се случи това.
Някои от българските елементи в Европейската седмица на регионите – представянето на региона на Стара Загора, участието в един от панелите на фондация Клийнтех, диалога с Лиляна Павлова като заместник-директор на Европейската инвестиционна банка.
В края на работната седмица коментаторите във "Форум" – политолозите Георги Киряков и Светлин Тачев, се спряха на следните теми за разсъждания и дискусия: "Локалите" "Къде са родителите! Къде са органите на реда? Къде е контролът? Този феномен, този псевдобунт е резултат от безпътица. Това не е игра, а социален и психологически проблем...
В предаването "Ритъмът на столицата" поставяме акцент върху демографския профил на работната сила в България с проф. Кремена Маринова от Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН. Тя разгледа тенденциите в развитието на 5 ключови демографски параметри на работната сила през периода 2016-2023 г. През целия период..
Факултетът по масови комуникации и журналистика стана на 50 години и продължава да бъде символ на отговорност и развитие. “Това е една от най-старите специалности на Софийския университет. Много дълго време СУ беше единствената академична институция, която обучаваше журналисти. По-късно влезе и специалността “Връзки с обществеността”, малко след..
Стопанският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отбелязва 35 години от своето възстановяване. Днес той е сред утвърдените и признати бизнес училища на световната карта, водещо учебно заведение в областта на икономиката и управлението, подготвяйки поколения успешни професионалисти и лидери. "Успехите дотук са естествен..
Младият певец Борис Христов гостува в “Добър вечер, София“ и представи своя нов сингъл "Day By Day" . "Една вечер, преди повече от година и половина, докато заспиваше, синът ми ме помоли да му изпея приспивна песен . Желанието му беше тя да бъде тъжна. Попитах какво означава тъжна песен , отговори песен на която хората плачат ",..
След кратка пауза, която звучи по-скоро като натрупване на напрежение, идеи и сурова енергия, J. PANK /Йордан Панков/ се завръща с новата изложба „Back in Game”, която заявява ярко присъствие. Изложбата представя едно състояние на духа, визуален вик и артистичен рефлекс към едно време, което не търпи застой и спокойствие. С типичната за художника..
В Истанбул (Турция) започнаха разговори за мир между Украйна и Русия като Щатите заявиха, че нямат високи очаквания от срещите. За Вашингтон пробив би могъл да има само ако президентът Тръмп и руския му колега Владимир Путин се срещнат. В Истанбул са първите преки разговори между Украйна и Русия от 2022-ра година насам. Те се случват след..