Иван Чакъров: Целта ми е да адаптираме ромското население в „Красна поляна“ с българското

публикувано на 29.10.21 в 10:37

Иван Чакъров

Снимка: Радио София

Тази седмица основната тема в сутрешното предаване на Радио София беше район „Красна поляна“. Жителите откроиха основните проблеми на територията – мръсният въздух, ромското население, осветлението в парк „Св. Св. Петър и Павел“, парк „Лебеда“.

В последния ден от седмицата в студиото гост беше кметът на „Красна поляна“ Иван Чакъров.

„През последните 15 години, парк „Св. Св. Петър и Павел“ се превърна в много посещавано място. Втора година се борим да се направи осветление в парка“, каза Чакъров.

По думите му, осветлението ще струва над 450 000 лева.

„Трябва да е LED осветление. По проект са предвидени 156 стълба. Досега са били 35-40“, добави кметът.

Иван Чакъров изрази надежда през пролетта на следващата година да бъде изградено осветлението и видеонаблюдението в парка.

По отношение на парк „Лебеда“, кметът на „Красна поляна“ каза, че теренът му е бил продаден в края на 90-е години. След това имотът е препродаван няколко пъти.

„Последният собственик внесе проект в НАК за довършване на строителството. Засега имаме разговори догодина да започне да завършва този проект“.

През седмицата жителите откроиха основният проблем в „Красна поляна“ – мръсният въздух.

„Красна поляна“ е един от особените райони на София. Той е особен и различен, защото в „Красна поляна“ половината население е ромско. Ако районът е 70 000 жители – 35 000 са роми и то основно съсредоточени в „Татарли“ и „Факултета“. Болшинството се отопляват на твърдо гориво – и то най-евтиното и намерено по кофи за боклук“, каза Чакъров.

Той добави, че е внесъл доклад за премахване на каруците.

„Проблемът е, че това население е по-бедно и те гледат да се отопляват през зимата на най-евтиното гориво“, каза кметът на района - „Ние се опитваме да ограничим това отопление. Полицията вече е задържала 7-8 души, които горят отпадъци.“

Иван Чакъров добави, че една от целите му е адаптира ромското население в „Красна поляна“ с българското.

„90% от чистотата, асфалтиране, плочки, косене, почистване в строителството го извършват ромите“, каза Чакъров и добави, че трябва да се работи с ромското население и да се обучава.

„Над 90% от ромските деца ходят на училище“.

По отношение на бившите Виетнамски общежития, Чакъров обясни, че през 90-е години те са били населени с роми от различни райони на София и често са ставали проблеми между живеещите във Факултета и тези във Виетнамските общежития.

„На терен в една къща живеят по 15-20 души“, каза кметът.

По отношение на мръсния въздух, Чакъров обясни, че над 200 ромски семейства участват за смяна на печките за отопление. На 270 къщи са поставени филтри за пречистване на комините.

В района има и над 930 незаконни гаража. В края на миналата година е започнало интензивното им премахване, каза Чакъров.

„Вече са премахнати 350. След премахването им на техните места ще направим истински паркоместа“, каза кметът на „Красна поляна“ Иван Чакъров.

Подробности можете да чуете в звуковия файл

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Половината от населението в квартала е ромско

Иван Чакъров: Целта ми е да адаптираме ромското население в „Красна поляна“ с българското

БНР подкасти:

"Форум", 23.05.25: Тръмп блокира възможността чуждестранни студенти да учат в "Харвард". Какво следва?

Столичната библиотека отбелязва 24 май с празнична програма

Третото издание на "Нова българска типография" демонстрира постиженията на българските дизайнери

Най-добре платената индустрия в България остава IT сектора, други отрасли с остра нужда от кадри

БАН чества 24 май с инициатива за академични проповеди

Искам да разчупя стереотипите за вещите и дрехите втора употреба

Внасят законопроект за намаляване на лихвите на студентските кредити от 7% на 3%

"Локалите" са нещастни деца – тирани за родителите си, трудно им се намира коректив

Националният етнографски музей открива нова изложба “Звездното небе - митология и наука“

Глаголицата като част от българското културно и национално-историческо наследство