„Здравеопазване“ е сферата, за която компаниите са дарявали най-много през 2020 г. В отговор на кризата с Covid-19 и апелите за помощ от страна на институции и болнични заведения, корпоративните дарения бяха предимно на финансови средства и материали (специализирана апаратура, тестове, дезинфектанти, лични предпазни средства). Освен за здравеопазване, компаниите даряваха и за инициативи и проекти в образователната и социална сфери, свързани с необходимостта от трансформиране на подкрепата за най-уязвимите в кризата.
Това се казва в доклад на Българския дарителски форум (БДФ) с проучване и анализ на тенденциите в дарителството у нас.
Общият обем да направените дарения надхвърля 117,2 млн. лева.
Най-голям дарител на финансови средства са компаниите, следвани от фондациите. Индивидуални дарители се нареждат на трето място.
Компаниите са дарили почти половината от предоставената подкрепа (58 011 004 лв., 49%).В сравнение с предходната 2019 г. се забелязва ръст от 30% за даренията от физически лица.
„Изглежда странно, но точни в годината, когато трябваше да преодоляваме много изпитания, хората се показаха като по-щедри. Явно изпитахме потребност да проявим емпатия, да виждаме и откликваме на човешката нужда“, коментира пред Радио София Боряна Кирилова, програмен мениджър от БДФ.
Covid кризата (здравеопазването) е изместила образованието като предпочитана сфера за частните дарители през последните години. Началната вълна от материали за болници и подкрепа за медиците след това е преминала към дарения за преодоляване на социалните последствия.
Водеща мотивация за даряване не е някакво данъчно облекчение, колкото кауза, решаването на проблем. Нараснали са ролята и доверието у гражданските организации.
Бизнесът реагира адекватно. Дори големи компании, изненадващо бързо са сменили приоритетите си при появата на коронавирусната пандемия.
„Все повече компании са убедени, че всяко едно предизвикателство в обществен план ги засяга пряко. Оттук идва желанието от тяхна страна да влагат усилия и средства за преодоляване на възникналите трудности и препятствия. И у нас фирмите осъзнаха и отчитат успехите си не само с печалбите си, но и с приноса си към обществото“, коментира Габриела Маринова от Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ).
По думите ѝ корпоративната социална отговорност (КСО) се разви доста и е фактор както между конкуриращите се фирми, така и в очите на самите служители. И КСО се забелязва както от обществото като цяло, така и от младите хора, потенциални кадри в съответната сфера.
Чуйте разговора на Катя Василева с Боряна Кирилова и Габриела Маринова.
На предстоящото заседание на Столичния общински съвет утре, в дневния ред са включени три доклада с предложения за оптимизиране на част от наземния градския транспорт, подобряване на транспортното обслужване и разкриване на нова линия. Трите предложения идват от страната на зам.-кмета в направление "Транспорт и градска мобилност“ Илия Павлов и..
Ще се промени ли качеството на храните у нас, след като правителството актуализира наредбите за тяхното производство? Поводът е становище на асоциация "Активни потребители“, изпратено до Министерството на земеделието и храните, във връзка с представения за публично обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за..
Пореден нов български филм, наречен "Терапията" , ще ни радва от големия екран. Неговата премиера се състоя преди дни, а повече в предаването "Добър вечер, София“ разказа актрисата Розалия Абгарян , която е част от екипа на филма. "Залата беше пълна. Филмът е различен, засяга важна тема и провокира важни въпроси", посочи тя. В обществото..
България е на четвърто място в Европа по брой аптеки на глава от населението. Единствено Испания, Гърция и Кипър имат повече аптеки, каза пред Радио София председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов. Разпределението им е концентрирано в големите градове, поради факта, че и населението живее основно там. "В Европа 58% от..
"Екипът на София" представи своя годишен доклад за развитието на града през 2024 година. Докладът анализира и прави оценка на управлението на Столичната община за последната година. “Това, което ние се опитахме да направим с този доклад, е базирано на доста ясна методология. На максимално много данни и на публична информация за работата на общината”,..
Точно преди 80 години е публикувана Наредба-закон за правописна реформа на българския език. Стремежите на някои кръгове у нас по онова време за промени в стария български правопис са отзвук от правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийската революция през 1917 година. От левите кръгове (комунисти..
Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната за използване на твърди горива за битово отопление в София, която ще влезе в сила през 2029 година. Така съдът окончателно отхвърля жалбите срещу въвеждането на забрана на територията на столицата. Основен източник за наднорменото замърсяване на въздуха по отношение на фини прахови частици (ФГТЧ)..