Още в началото на мандата районни кметове в София са заложили искане към главния архитект на Столичната община за преструктуриране на част от районите, които са с планове отпреди 20 години.
Това съобщи пред Радио София Росина Станиславова – кмет на район „Красно село“:
„Няма как план, правен преди 20 години да изпълни потребностите на хората днес. Ако искаме правилно да направляваме процесите, трябва да започнем от това, как управляваме устройствените планове.“
Станиславова подчерта, че устройството на територията е в основата на планирането на потребностите на хората по всички теми, включително чистия въздух, паркирането, детските градини, строителството, уличната мрежа. За съжаление в София районните кметове нямат правосубектност да отговарят.
Бюджетът на район „Красно село“ за поддръжката на пътната инфраструктура е 461 000 лева. Но пътната настилка е 920 231 кв. м., а тротоарите са 599 405 кв. м.
„За да извършим добро и устойчиво планиране на тази инфраструктура с такъв бюджет, ще на трябват може би десетина мандата“, отбеляза Станиславова.
Тя призна, че нейната районна администрация няма приемно време, „заради заповедта на министъра“, да не се струпват хора.
Сигнали могат да се изпращат по имейл.
„Каквото можем – правим, но гледаме да бъдем равнопоставени към различните квартали. Правим максималното с бюджета, с който разполагаме“, увери районният кмет.
По отношение на паркирането – повсеместен проблем за софиянци, Станиславова припомни, че единствено район „Красно село“ не позволи разширяване на платените зони.
„Това може да донесе нови приходи за общината, но не се решава трайно проблемът“, коментира тя. И допълни, че в района има зони с отпаднало предназначение, както и бивши промишлени зони, в които могат да се изградят както детски градини, така и паркинги.
„Бюджетът е важен, но по-важно е да имаме възможност да участваме в планирането“, каза още кметът на район „Красно село“.
С нея разговаря Константин Лавсов.
Когато човек влезе в професионалната гимназия по транспорт "Н. Й. Вапцаров" - гр.Сливница, го посреща ромолът на изкуственото водопадче, което клокочи в алпинеума на фоайето. Срещу него са разположени моделите, с които абитуриентите тази година се дипломират и това са светещи, издаващи звук и работещи мотори, фарове и други части на автомобила. През..
На бъдещата автостанция „Изток“ е предвидено изграждането на интермодален възел, докъдето ще достига и метрото, съобщи пред Радио София директорът на „Метрополитен“ ЕАД проф. Стоян Братоев. „Този интермодален възел трябва във времето да се развие. В момента, ако има там метро, то няма да има кого да вози, няма да има там пътници. Затова не е..
Подлезът на Ботевградско шосе при първата спирка на трамвай 22 се използва предимно за облекчаване на физиологичните нужди на столичани, които са пътували дълго от крайните североизточни квартали на София до автостанция „Изток“. Малцина са тези, които се престрашават да се впуснат в това подземно приключение с аромат на неподдържана градска..
Днес преди обяд ще преобладава слънчево време. Около и след обяд отначало в западните райони, по-късно и на изток, ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. Ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици, на повече места в западната половина на страната, съобщиха от НИМХ. В Западна и Централна Северна България има условия за значителни..
Гостуваме на Буново, където преди много години са засадени първите роза дамасцена, а първи пред микрофоните ни е Владимир Стоянов - Председател на УС на Сдружение „Българска розова долина“, от чиято розоварна излъчваме: "Тук е изключително красиво и спокойно, всички сме роднини, Петровския род е най-големият. Хората са дружелюбни. Всеки ще те спре и..
Петър Богдан съставя първият исторически трактат в новата история на България. Той носи заглавието “За древността на бащината земя и за българските дела”. Годината е 1667. Говорим в детайли за изключителната личност на Петър Богдан и неговият основополагащ трактат с д оцент Василев, преподавател по класически езици към Софийския университет..
Разговорът е с изкуствоведа Иво Милев, автор на книгата “Алеко Константинов - Das Wunderkind”: "Алеко Константинов е част от една моя стратегия за биографии. Задачата ми е да изведа една друга линия. От 90-те се забелязва нарастваща тенденция на "херменевтика на подозрението". Има опити да се демистифицира Алеко Константинов. Той е един от..