Изменението на климата е най-голямото предизвикателство за ЕС, сочи анкета

В България фокусът от екологичните промени се измества към сферата на икономиката, данъчните и социалните измерения на ЕС

публикувано на 31.01.22 в 17:34

Теодор Стойчев

Снимка: Божидар Любенов

Интервю на Данаил Конов с Теодор Стойчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За мнозинството от европейските граждани изменението на климата е най-голямото предизвикателство за ЕС. Това сочат резултатите от публикуваното от Европейския парламент и Комисията съвместно специално проучване на Евробарометър относно бъдещето на Европа.

Проучването на Евробарометър показва още, че 91 % от хората на възраст 15—24 години смятат, че борбата с изменението на климата може да спомогне за подобряване на собственото им здраве и благосъстояние, докато при хората на възраст 55 или повече години 84% са съгласни.

Почти всеки втори европеец (49 %) гледа на изменението на климата като на основното глобално предизвикателство за бъдещето на ЕС, с огромна подкрепа за екологичните цели на Европейския зелен пакт: 88 % от европейците смятат, че е важно да се увеличи делът на енергията от възобновяеми източници в нашата икономика и да се постигне по-голяма енергийна ефективност, а 80 % са съгласни, че е важно Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г. и да се насърчава растежът на пазара на превозни средства с нулеви и ниски емисии.

„Най-основният извод, който се налага е, че погледнато глобално гражданите на Европейския съюз и особено младите хора, най-голямо предизвикателство пред ЕС, което поставят са климатичните промени, околната среда и съответно мерките, които трябва да бъдат взети за противопоставянето им“, каза в ефира на Радио София Теодор Стойчев, председател на Бюрото на Европейския парламент в България.

По думите му, в България са проведени над 1000 интервюта и фокусът от екологичните промени и околната среда тук се измества към сферата на икономиката, данъчните и социалните измерения на ЕС.

„Мисля, че е логично на фона на ситуацията в България като ниво на доходите, но от друга страна, това може би, показва и по-малко познаване на самия Европейски съюз и на неговите правомощия“, добави Теодор Стойчев.

Подробности можете да чуете в звуковия файл