Около 30% от хората имат свръхреактивна и свръхчувствителна нервна система. Те сякаш няма филтър и попиват чуждите чувства, емоции, проблеми. Често стават „гъба“ за всички стимули, които подава външният свят. В резултат на това са изтощени, страдат от социален махмурлук или са постоянно напрегнати и хиперактивни, защото не могат да се справят с онова, което пускат да влезе в тях.
Ако емпатията е ключово човешко умение да съпреживеем с близкия ни човек както положителните, така и отрицателните емоции и проблеми и после да се отделим, то при свръхчувствителните и свръхемпатични хора умението за отдръпване е блокирано и те лесно стават жертва на хора, които използват енергията и ресурсите им.
Поставянето на граници е съществено умение за всеки човек, независимо от неговия характер или нервна система, подчерта пред Радио София психотерапевтът Кремена Станилова. Това умение се формира между първата и третата година на детето. Тогава радарите ни се включват.
Специалистът обясни, че с течение на времето при някои хора границите прекалено се отварят, а други се затварят – стават като къща без прозорци и без врати. И в двата случая в основата е някакъв страх.
„Много хора смятат, че емпатията е умението да се слееш с другия. По-скоро това е да можеш да кажеш: Чувствам те, съпреживявам с теб. Какво мога да ти помогна… Но аз не съм теб, не съм вътре в теб.
От толкова много стресови стимули и разделяния в обществото мнозина вече загубиха умението да вчувстват. От друга страна сливането с чуждо страдание може да навреди на човек – той да изгуби представа за собствените си потребности“, отбеляза Станилова.
По думите ѝ чувствителността ни помага да се усещаме част от дадена общност, но свръхчувствителността може да е пагубна.
Емоциите са енергии в движение. Изразявайки ги, се свързваме с другите хора.
Когато не приемаме нашата уязвимост, можем да станем затворници на собствените си емоции.
С Кремена Станилова разговаря Диана Костова.
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Международният проект SAFER прилага иновативен подход към обучение по пътна безопасност за млади хора и овластяване на преживели автомобилни катастрофи и в България. Проектът е базиран на много данни с истории на хора, пострадали или загубили живота си при автомобилна катастрофа, следвайки добър пример от Словения. "В България..