Недостатъчната реформа, забавянето, както и агресивна експанзия на разходите са едни от слабите страни на Бюджет-2022, според Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
"Настоящата рамка е доста скромна и по-скоро продължава настоящата политика, отколкото да развие нещо много качествено и ново", заяви той и допълни, че бюджетната дисциплина в цяла Европа е доста отпусната, в името на спасителни политики, които да борят ефекта от кризата с коронавируса.
По думите му, социалността на бюджета също не е добра, тъй като има широки програми, които се опитват да обхванат голям брой хора, но не таргетират бедността и неравенството. Основната социалност според Николов е повишаването на доходите на пенсионерите.
По отношение пика на икономическата криза, той сподели, че ако съдим единствено по индикатора БВП, то кризата е свършила още в началото на 2021 г. и в момента сме в период на възстановяване и растеж.
"Тук по-скоро инфлацията е нещото, което играе сериозна роля, особено в представите на хората, тъй като повишаването на цените от края на 2021 г. и началото на 2022 г. води до едно забавяне на реалните доходи и покупателната способност", каза Николов и допълни:
"Тревожната тенденция е, че последните прогнози и на нашата собствена БНБ, пък и на международните институции в това число на Световната банка и ЕК, сочат към едно запазване на тази доста висока инфлация към 2022 г.".
На въпроса има ли икономически и експертен диалог в Народното събрание, Николов отговори, че "Като цяло на този етап наистина като че ли дебатът е на едно малко по-ниско ниво".
По отношение на идеята за обединяване на университетите в България, той каза, че към края на месеца МОН ще излезе с решение, което ще бъде представено пред ректорите и добави, че дадената академична автономия до голяма степен ще предопредели вземането на това решение.
Николов сподели, че приключването на ковид кризата ще доведе до облекчаване на икономическата криза, тъй като "Всяка нова вълна от ковид носеше в себе си риск от нови затваряния и нови ограничения с на практика неизвестен характер".
Още подробности можете да чуете в звуковия файл.

Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..
Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..
Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..
„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...
Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден . Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..
В неделя, 26 октомври, преминаваме към зимното часово време. В 04.00 часа сутринта стрелките трябва да се преместят с час назад . През март 2019 г. Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.