Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Боряна Маринкова: 70% от всички сигнали за липсващи лекарства биха се решили чрез повече внос

Снимка: Радио София

Пандемията от Covid-19 задълбочи съществуващия недостиг на лекарствени продукти. От месеци пациенти сигнализират за липса на нискомолекулни хепарини, на лекарства за недоносени и др. в аптечната мрежа.

Това не се случва само у нас – още през април 2020 г., университетски болници в ЕС предупредиха за опасността от изчерпване на запасите от някои лекарства - анестетици, антибиотици, препарати за отпускане на мускулите и други. Причините са намалялото производство, ограниченията за износ от други държави и стремежът към натрупване на резерви по време на здравната криза. 

На този фон у нас започна да функционира специализирана електронна система за проследяване на лекарствата като наличности и да генерира забранителни списъци на лекарства за износ.

1575 сигнала за липсващи лекарства са получени до днес (16 февруари), каза в студиото на Радио София Боряна Маринкова – изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства.

„Около 70% от всички сигнали биха се решили чрез повече внос. Ние затова многократно сме призовавали за либерализация на всички процеси касаещи лекарствоснабдяването, следвайки всички регулации и изисквания към участниците в него, за да има повече възможности и повече пътища за доставки на лекарства към България“, каза Маринкова.

Тя добави, че 22% от сигналите касаят лекарства, които не се внасят в България поради икономически причини. 29 на сто са сигналите, които са за лекарства, налични в аптечната мрежа, но пациентът не е успял веднага да се ориентира къде точно може да ги намери.

„Не всяка аптека има всички възможни лекарства, които се ползват на територията на България. Минавайки през една или втора аптека, пациентът остава с впечатлението, че въпросното лекарство го няма“, заяви Боряна Маринкова и допълни, че над 48% от всички сигнали идват от София.

По думите й, за 9 лекарствени продукта има категоричен отказ за внос в България.

„Единият от тях е едно лекарство за чревни и белодробни паразити, много често се използва при лечение на малки деца и от по-възрастни, които страдат от някакъв вид паразитоза, но най-високият брой сигнали, откакто е започнала пандемията касаят нискомолекулните хепарини. Тук казусът е, че имаше прескочена доставка през януари, дойде в последните дни доставка, с които преимуществено се зареждат лечебните заведения, останалите количества се насочват към аптеки“, каза Боряна Маринкова.

Сигналите за липсващи лекарства се подават основно от пациенти, лекари, фармацевти, пациентски организации и медии.

От Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства предлагат промяна в Наредбата за неразрешени лекарствени продукти и Закона за лекарствата - да се предвиди възможност лекарствата, които са имали регистрация, но тя е изтекла, поради причини, които не са свързани с лекарствената безопасност, да могат да бъдат внасяни от паралелни дистрибутори или от търговците с лекарства на едро. Тези, които никога не са имали регистрация да бъдат обект на внос, с притежател на разрешение, който да отговаря за тяхната лекарствена безопасност, но да могат да бъдат достъпни и в аптечната мрежа, не само в лечебните заведения, предлагат още от БАРПТЛ.

Подробности можете да чуете в интервюто на Катя Василева с Боряна Маринкова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15