Възможни са три сценария за намаление на вредните емисии от производството на енергетика до 2050 г.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Катя Василева с Лилия Чобанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 –2050 г.“ е темата на доклада, който представи Американската търговска камара у нас. Докладът е в две части. В първия са включени три сценария за постигане на пълна декарбонизация на българската електроенергетика до 2050 г.. Във втората част се предлага пакет от препоръки за бъдещата инвестиционна среда и политики за плавен и уреден енергиен преход, който да осигури сигурността на доставките ведно с целите за декарбонизация на ЕС.

Американската търговска камара обединява над 300 международни компании, които включват, както потребители, така и производители на електроенергия, каза в студиото на Радио София Лилия Чобанова - търговски директор на „КонурГлобал Марица Изток 3“ и член на Комитета за енергетика и минерални ресурси на Американската търговска камара в България.

„Декарбонизацията означава намаление на вредните емисии от производството на енергетиката и от другите процеси в икономиката. Европейският съюз прие задължителна цел за намаление на емисиите парникови газове с поне 55% до 2030 г., спрямо 1990 г.“, добави Лилия Чобанова.

По думите й, от трите възможни сценария, първият е по-скоро референтен и се ползва за база за сравнение. Основава се на последните стратегически документи, които са публично достъпни и касаят енергийната политика на България. Този сценарий обаче не постига необходимото намаление на емисиите до 2030 г., каза Чобанова.

„Другите два основни сценария са амбициозен и алтернативен. И двата постигат пълна декарбонизация на електроенергийния сектор до 2050 г. в България, но с постигането на различна междинна цел към 2030 г.“, добави експертът. 

Алтернативният сценарий е най-щадящият и най-плавният път за постигане на целите за декарбонизация. В него цената на електроенергията се движи много плавно за целия период и достига цена под 80 евро за мегават час към края на 2050 г., Лилия Чобанова.

Тя добави, че кризата в Украйна отново е върнала на преден план темата за енергийната независимост.

„Тя трябва да върви „ръка за ръка“ с климатичната устойчивост и с ценовата поносимост. България е облагодетелствана от наличието на местен ресурс. Лигнитните въглища – те не се влияят от геополитическите катаклизми или от цените на световните пазари. Поради тази причина съществуващите въглищни централи в България са много силно натоварени последните месеци, по този начин осигуряват местното потребление и допринасят за износа към дефицитните съседни държави и то на предвидима цена“, каза Лилия Чобанова.

Декрабонизацията, освен екологичните ползи, води и до енергийна независимост, тъй като до голяма степен се основава на ВЕИ ресурси, които ползват местен ресурс. Необходимо е паралелно изграждане на базови и гъвкави мощности – лигнитни, газови и ядрени централи, добави Лилия Чобанова.