Радослав Шаллиев: Войната в Украйна се случва на фона на един 40 годишен връх в нивата на инфлация

"От икономическа гледна точка забелязахме, че войната намери своето отражение върху абсолютно всеки един клас финансови инструменти. Става въпрос за валути, суровини, акции, облигации", каза Шаллиев.

Той даде пример с някои от основните финансови инструменти, като валутната двойка "евро-долар" и, че в първите дни след войната в Украйна еврото се е сринало с 500 пипса (5 %) спрямо долара. Шаллиев обясни, че "пипс" е финансов термин, който измерва промяната в стойностите на една валута спрямо друга.

По думите му, друг клас активи, които са засегнати от случващото се са суровините и затова за много кратко време от 24 февруари 2022 г. цената на петрол се е покачила с над 40 долара за барел, като това прави около 50% ръст.

"Идентична беше ситуацията и с цената на пшеницата, като за същия период от време пшеницата се покачи с 460 долара", каза Шалиев и уточни, че това са около 42-43% спрямо тогавашната цена. Той сподели, че основна причина за поскъпването на пшеницата и петрола е това, че Русия е основен износител и доставчик на тези суровини, като също така Украйна е голям износител на пшеница и е известна като "Житницата на Европа".

"Чисто от логистична гледна точка, това намаляване на обема на доставките съответно предизвиква поскъпване на цената на съответната суровина от една страна, а от друга страна, може би видяхме и паническо презапасяване от гледна точка на инвеститорите", поясни Шаллиев.

Той добави, че от 2020 г. инфлацията се покачва главоломно и основната причина за това е ковид пандемията, тъй като правителствата по света са отпуснали огромни парични средства в икономиките. Шаллиев даде за пример САЩ, където правителствената финансова помощ инжектирана в икономиката възлиза на 5.7 трилиона долара. Това, по думите му, включва както новонапечатани пари, така и изкупуване на държавни облигации.

"Цялото това увеличаване на паричната маса обезценява стойността на валутата, тъй като има вече прекалено много пари на пазара. Тази увеличена парична маса рефлектира основно върху поскъпването на суровините", каза Шаллиев и поясни, че поскъпването се предава нататък по веригата.

Той каза, че можем да се учим от историята и даде за пример минали геополитически конфликти и войни:

"Интересна закономерност е, че преди всяка една от тези войни е имало финансова криза", така например първата такава криза е Кубинската от 1962 г., войната в Залива през 1991 г., войната в Ирак през 2003 г.

"Би било доста страшно, ако кажа нещо такова, че война се започва за да се рестартира икономиката след една такава криза, но наистина е факт. Защото и сега, от този момент от 4 януари до 24 февруари пазарът се срина с 13%, Русия навлезе в Украйна на 24 февруари и днес пазарът е 6% по-висок от началото на войната", каза Шаллиев.

На въпроса дали последствията за икономиката от военния конфликт в Украйна ще бъдат по-тежки от тези от пандемията от ковид, той сподели, че е много трудно да се прогнозира, защото тази война се случва на фона на един 40 годишен връх в нивата на инфлация.

Шалиев каза, че на фона на тази ситуация Китай използва да направи своята валута още по-популярна и, че е изключително трудно да се предвиди какво ще се случи с капиталовия пазар в следващата една година, и съветва хората, които инвестират да поддържат една добра диверсификация на своето портфолио.

Лекцията "Инвестиции по време на война: Какво да очакваме от световните пазари" ще се проведе на 17.03. 2022 г. от 19:00 ч.

Още подробности можете да чуете в звуковия файл.