Повече по темата пред Радио София говори д-р Александър Симидчиев, народен представител от Коалиция Демократична България Обединение (от гражданската квота на „Да, България!“).
"Ние въведохме днес в парламентарна зала и преди малко приключи гласуването на първо четене на Закона за изменение на Закона за здравето, в който се предвижда още по-прецизно детайлизиране на това, какво здравният министър може да изпълнява в такива моменти, когато трябва да провежда противоепидемични мерки на територията на държавата", каза д-р Симидчиев.
По думите му, 1 април не бележи края на епидемията, имайки предвид ситуацията в други европейски държави и каза, че: "Около нас навсякъде инфекцията се активира и реактивира наново".
Той изтъкна разликите между нас и останалите държави, че при тях има значително количество новозаразени, но здравните им системи са абсолютно съхранени и каза:
"Най-ниско ваксинираната от тях със 76% е съседна Гърция. Докато ние с 30% ваксинирани, ако се получи подобно реактивиране на инфекцията на нашата територия, това ще значи отново болниците да бъдат претоварени, отново лекарите да имат нескончаеми дежурства, отново да имаме повишена смъртност, просто защото, като общност не сме подготвени. Имунната система на голяма част от нашето общество не е подготвена да се срещне отново с нов вариант на този вирус".
Той каза още, че:
"Светът приема противоепидемични мерки и ги спазва в значителна степен. У нас дори да има такива мерки ги спазваме спорадично, ако въобще ги спазваме. Тоест, опитваме се да хитруваме по отношение на вируса".
Относно това, дали новия щам Омикрон е по-заразен, но за сметка на това се преболедува по-леко, д-р Симидчиев каза, че при налагане на мерки, като маски вирусът трябва да може да оцелява и неговата адаптивна еволюционна стратегия е той да стане по-заразен и поясни:
"Тоест, трансмисивността, или леснотата на заразяване еволюционно се бута в посока той да бъде все по и по-заразен. Друг еволюционен императив той няма. Тоест, дали ще бъде по-леко или по-тежко е в рамките на случайността".
По темата се включи и проф. Пенка Петрова, микробиолог и молекулярен микробиолог, професор, доктор на науките и директор на Института по микробиология „Стефан Ангелов“, при БАН, от 2020 г.
"Ние вече две години живеем с мерки, донякъде на цялото общество това му омръзна. И затова, голямо облекчение е отпадането на мерките и аз приветствам това решение на здравното министерство", каза проф. Петрова.
Тя допълни, че от друга страна ние сме рекордьори по ниска степен на ваксиниране на населението, което е продиктувано от факта, че скептицизмът към политическата система се е прехвърлил и върху учените и научните факти.
"Може би нямаше и много активна ваксинационна кампания. Ние предпочетохме да дадем 36 хиляди жертви, отколкото да се ваксинираме", допълни проф. Петрова.
Тя каза още, че със сигурност няма да успеем да ликвидираме пандемията така, както успешно са го направили западноевропейските страни. Проф. Петрова призова хората да използват този спокоен период за да се ваксинират, за да си осигурят спокойна есен и зима.
"Моето честно мнение е, че маските на закрито няма нужда да продължават да се носят, тъй като все-пак сме непрекъснато в контакт с хора, и след като така е решило здравното министерство има резон", добави проф. Петрова.
Още подробности можете да чуете в звуковия файл.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно