Приносът на археолозите и консерваторите - разговор с гл. ас. д-р Петя Пенкова, реставратор в НАИМ-БАН:
"17 години съм част от реставраторския екип. Любов от пръв поглед и дълъг път след това - не се учеше археологическа реставрация. Тя е по-специализирана, но вече има събуждане на интереса към археологията. Изискват се познания в много различни посоки. Необходим е респект към миналото и любов и интерес към хората, които са живели.
Специализацията ни е на база на материала - метал, силикатни материали - керамика, мозайки, по-рядко - стъкло и органични материали. Златото най-малко има нужда от наша намеса. Среброто е много тежко за реставрация, желязо, мед и сплави, заради корозионните процеси - също.
Първата ми специализация бе във Франция, после в Майнц - Германия, предстои ми такава в музея "Гети" в Лос Анжелис. Наколенникът от Враца ми е най-голямото предизвикателство, имаше краен срок преди изложбата в Лувъра. При нас непрекъснато навлизат нови материали и методи. Ще работим с лазери по нагръдника от Голяма Косматка.
В етичния ни кодекс е казано, че нямаме право да влагаме собственото си въображение в това, което правим. Първоначално правим експертиза на състоянието, техниките, понякога правим консултации с физици, химици, рентгенолози. Ние сме от държавите с много богато културно наследство. Не знам, дали е овладяно иманярството. По трасето на една магистрала много често се намират археологически предмети, но не се откриват съкровища, те всичките са случайно открити, далеч от археологически разкопки.
Нашите открития са под микроскоп, като видиш някакъв детайл. Винаги леко подценяваме тогавашните технологии, но те са били много напреднали."
Археологическият музей в София представя изложба "Време, материя и дух: или как реставрацията вдъхва живот на предметите" - подробностите в интервюто на Христина Иванова с ръководителя на лабораторията за анализи, консервация и реставрация Ренета Караманова:
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Повече от месец на територията на Европейския съюз са в сила нови правила, свързани с изкуствения интелект. Причината – прилагането на вече приетия законодателен акт за ИИ, който поставя на първо място правата на европейските граждани. Извън фокуса остава ефекта, който се постига върху фирмите и по конкретно софтуерните компании. Пред Радио..