Изместването на руската форма на кирилица с българската вече е обявено като стремеж на правителствено ниво. Миналият месец по предложение на Божидар Божанов се изготвиха промени за страниците на институциите, които да използват българска кирилица.
Защо е важно да използваме българската форма на кирилица и какви са разликите между двата шрифта разказват дизайнерите Светослав Симов и Николай Петрусенко.
„Това е все по-установяваща се форма в нашата идентичност и дизайн, ние се отъждествяваме с нея. Българската форма на кирилица има по-разнообразен силует, а това подпомага четивността“ – коментира Николай Петрусенко.
Голяма част от шрифтовете, които дизайнерите предлагат, имат българска форма, с която са разпознаваеми на пазара.
▲ Светослав Симов и Николай Петрусенко
Калоян Петров, който е продуктив директор, е един от защитниците за това, българската кирилица да бъде използвана основно в сайтовете, а и не само.
Той разказа как руската форма, известна и днес, е от времето на цар Петър I, когато се въвеждат малки букви, които са умалени главни. У нас малките се приближават до ръкописните.
„Основното разграничаване от руската форма и мигрирането към българската започва през 50-те години на XX век. По много причини, навярно политически и икономически, този процес не е бил докаран докрай, тъй като в дигитализацията ни е много по-лесно да използваме различни шрифтове, докато в аналоговия свят поръчването дори на други букви, които изглеждат по-различни, така че да бъде отпечатвана една книга с българската ѝ форма, е доста по-скъп процес“ – обясни пред Радио София Калоян Петров.
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..