„Имаме едно доста лесно решение и единствената причина, поради която не работи е, че просто не е взето. А именно да се припознаят алтернативните форми на грижа в ранна детска възраст, каквито са детските центрове, кооперативите и т.н.“, каза Брестничка и поясни, че така освен, че ще има достатъчно места за децата, от друга страна ще има и възможност за избор за родителите.
Тя изтъкна, че причината, поради която този проблем отново е излязъл на дневен ред е кризата с идващите бежанци от Украйна и особено с децата.
„Причината за нашето писмо беше всъщност, че изказването на СО беше, че украинските деца ще бъдат третирани по същия начин като българските, което на пръв поглед изглежда много честно, но на практика не е съвсем така. Защото тук говорим за хора, които са в изключително тежка ситуация, хора, които бягат от война, хора, които са преживели много тежка криза и имат нужда от помощ за да си стъпят на краката“, каза Брестничка.
Тя добави, че припознаването на алтернативните форми ще реши до голяма част този проблем и изтъкна, че част от другите решения са преди всичко да има един регистър, в който да се знае къде са децата в детските ясли, градини и училища, а също така и какъв е техният образователен статус.
„С положителен знак е това, че Министерството на образованието и науката изглежда, че чува през последните дни тези наши искания. Това, което чуваме от тях в рамките на една от работните групи, която е за посрещане на нуждите на децата идващи от Украйна е, че всъщност такъв регистър има до някъде. Той предстои да бъде обновяван и, че се търсят възможни решения, включително и има възможност за припознаване на алтернативните форми“, сподели Брестничка.
Тя допълни, че въпросът сега е институциите да се задействат, да се излезе от чиновническото гледане на всяка буква и да се търсят бързи решения, които да се прилагат на практика.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Проектът „Богини на водата“ стартира - деца и младежи между 15 и 29 години ще могат да се включат в арт ателиетата му. Сред тях са дизайнерско ателие, литературно ателие, музикално ателие и още. Инициатор е авторът и основател на сдружение „Благ ден“ – Виолета Янушева, с която разговаряме: „Идеята се роди в една нощ. Символът на Банкя е водата..
Александър Шпатов и поредната инициатива " 2025 книги за българските библиотеки". За поредна година по повод 24 май, читАлнЯта предизвиква всички любители на четенето да подкрепят българските библиотеки. Целта тази година са 2025 нови книги до края на юни, които ще се дарят на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна...