Опазването на наследството отваря вратата към историята

Проект за недокументирани паметници на културно-историческо наследство след 1944 г.

публикувано на 15.04.22 в 13:02

Снимка: sofiaplan.bg

Разговор на Ива Дойчинова с арх. Даяна Николова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 15 април 1935 г. е подписан „Пактът Рьорих“, който е международен договор за защита на културните ценности, както по време на война, така и в мирно време. По повод на това днес честваме Световния ден на културата.

„Културата и изкуството са изключително важна част, която понякога сме склонни да приемаме за даденост, но в различни кризисни ситуации установяваме, че това не е точно така“, каза арх. Даяна Николова, специалист по опазване на паметници с културно значение от Сдружение за градски политики и част от фондация "Ново архитектурно наследство":

„Аз бях изключително впечатлена, когато в първите дни от войната в Украйна имаше кадри на хора, които опаковат паметниците така, че да ги опазят максимално много от потенциални щети. Фактът, че има хора, които дори с риск за живота си, се обръщат към тези обекти и се опитват да ги запазят, показва колко ценни са те, защото културата е нещото, което ни прави такива, каквито сме“.

Архитектът споделя, че не всички истории „са приятни за спомняне“, но това не означава, че те не трябва да бъдат оценявани и опазвани.

Като добавя, че хилядолетната история на София ни носи „безкрайно богатство от наследство и понякога го приемаме за даденост“:

„Всъщност културното наследство е нещо живо. Обекти, които до вчера не са приемани за ценни, с течение на времето се оказват много показателни за определен период. Архитектурата много добре онагледява обществено политическия строй, социалните нагласи, изключително добър признак за това как са живеели хората, как са взимали решения“, обясни специалистът.

Архитектът обясни, че необходимостта, да се идентифицират обекти на културното наследство от периода след 1944 г. в София, е залегнала в редица стратегически програмни документи. Това изследване е една първа крачка в тази посока.

„Ние имаме представители на едни световни архитектурни тенденции, изградени в този период и беше необходимо, да се направи обзорен преглед и да се откроят обектите, които са най-ценни и в същото време тези, които имат най-голям риск да се загубят“, добави арх. Даяна Николова.