Даването на военна помощ на Украйна от страна няма само символно значение, но и практическо. Разногласията, широката палитра от мнения, изказани от настоящи и бивши министри по този въпрос, показват позицията на България като недостойна за европейска страна.
Това коментира пред Радио София Явор Сидеров - дългогодишен журналист, политолог и преподавател по история, политически науки и международни отношения, съветник на двама вицепремиери по антикорупция и миграция.
Според него нещата никога не са били по-ясни – независимо какво ни е отношението към Русия или приближаването на НАТО към нея, "факт е, че Русия нападна Украйна и Украйна има нужда от помощ".
По думите на Сидеров, украинският външен министър Дмитро Кулеба прекара много време у нас, запознал се е със сложната ситуация.
"Както винаги, освен че нямаме единна позиция по важни проблеми, в случая показваме отказ от заемане на морална позиция, от поемане на отговорност. А войната става все по-ожесточена, с прилики на тази от Сирия – градска партизанска война, озлобление на армиите от двете страни, включване на наемници. Всичко това, за съжаление, не вещае нито бърз край, нито по-малко жестокости", допълни Явор Сидеров.
Политологът смята, че крайната цел на Путин е унищожението на украинската държавност. Не вижда в украинците народ, който има право на съществуване и на самоопределение. Това са мрачни и антихуманни цели в опит да се съживи руската империя.
Според Сидеров, във вътрешнополитически аспект е трудно да се каже колко ще издължи българското правителство и управляващата коалиция. Факт е, че тя се клатеше още при съставянето си. Непрекъснато се поставят червени линии. Вижда се, че по ключови теми няма съгласие – за управител на БНБ, за (не)оказване на военна помощ на Украйна и други, но още не се е сринала. Може би и защото никой няма интерес от предсрочни избори. Още повече, че няма гаранция, че нов вот ще промени картината. Едва ли следващият парламент ще е монолитен. Все още е силно желанието да не се допуска връщане на ГЕРБ на власт.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Повече от половината места в Спешните центрове остават незаети, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна до 4000 лева. Затова от Съюза на парамедиците в България от години настояват за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове. От СПБ заявяват, че парамедикът не може да замени лекаря, но..
Да изкарат високи оценки в училище е парадигма в образованието, в която учениците се страхуват от провал, вместо да се фокусират върху възможността за учене, коментират от екипа на Приложна академия за образование. Според тях, държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване не са точни показатели за потенциала и знанията на учениците...
Йоан Влад Трети Цепеш е влашки владетел от българо-кумански произход, наследник на династията Басараба, която е тясно свързана с българския цар Иван Шишман. Граф Дракула фигурира в историческите хроники с името Йоан Влад Трети. Това е едно от доказателствата за българския му произход, защото до 13 век земите във Влашко са..
Институтът за пазарна икономика публикува анализа си за 2024 г. „Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2024“. Чрез индекса се измерва връзката между професионалното образование и профила на икономиката. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на..
Фондация "За нашите деца" вече повече от 30 години поставя в центъра на своята дейност децата в риск от бедност и социално изключване, на възраст от 0 до 7 години, които имат нужда от подкрепа, за да могат да се развиват в сигурна семейна среда. През юни, месецът посветен на децата, фондацията провежда една от най-новите си..
Вокалната група "Радиодеца“ с диригент Илина Тодорова ще отпразнува с концерт 70-годишнината на автора на любими музикални произведения за малки и големи Красимир Милетков ( ►) . Събитието ще се състои на 28 май в Първо студио на БНР . "Имаме доста голяма творческа биография с Красимир Милетков, защото сме записвали едни от..
Какво българските ученици днес смятат да най-несправедливо в света около тях? Отговорът търси изследване по проекта "Кръгъл квадрат", проведено с подкрепата на USAID и DEXIS. Проучва се обществената позиция, усещанията за справедливост и отношението към институциите, мнения споделени от по-големите български ученици. Дали училището наистина..