Добър учител, добри ученици, добър джаз

На 30 април, от години по инициатива на ЮНЕСКО, се отбелязва Световния ден на джаза. При нас всеки ден е ден на джаза и неговите плюсове. Лошо няма в концерти в централата на ООН под егидата на Хърби Хенкок, още повече, тазгодишният е обявен като концерт за мир. И това сме го живели, включително и в хумористични текстове като тези на Тодор Колев („мир в пространството, мир във времето – това е положението“) или на Васко Кръпката („мастика – еликсир, да има мир!“).

За да има днес мир, само призиви не стигат. Както винаги, делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Първите джазмени, които заслужиха нашето внимание по темата бяха триото от Киев „ШекБенд“, чийто най-млад член, барабанистът Максим, преди няколко дни навлезе в „тийн“- възрастта – навърши 12.

Както си обещахме миналата седмица по същото време тук, разговорът ни с брат му Артем и сестра му Ана започва оттам, където завърши този с издателя им във Франция, Патрисия. Кой е бендлидерът?

„Трудно е да се каже, нямаме бендлидер в традиционния смисъл на думата. Всеки гледа да стане по-добър и ако трябва – да помага на другите.“

От самото начало ли са си мечтали да станат стандартното джаз-пиано трио, с бас и ударни?

„Не съвсем. Започнахме като дует, но после идеята да станем трио ни запали. Учителят ни, Олексий Прошченков работи непрекъснато с нас, помага ни, като ни учи как да станем истински ансамбъл. Ако на някой му хрумне идея, започваме да я обсъждаме, да я правим, докато стане истинско парче. Ако всички го харесаме, значи е станало.“

А импровизацията ли им е любимото нещо в джаза?

„Да, особено когато развиваме хармониите. Но никак не е лесно да се импровизира, особено на нашата невръстна възраст. Всеки ден трябва да свириш, да импровизираш в реално време, докато успееш. Докато импровизираме татко го няма до нас и е много гот да правим нещата сами. Импровизираме на сцена, в студиото следваме написаната си музика."

Много ми харесаха индивидуалните сола в края на албума…

„Това е транскрипция по Уейн Шортър. Направихме я в последния ден преди войната, когато я и записахме.“ Тук се намесва и майка им Людмила: „Преподавателят им бе дал задача да се направи по едно парче на Уейн Шортър за специалния концерт, който трябваше да му посветят в училище. Но сега той е отложен и те решиха да я включат в албума.“

Ако трябва да се промени нещо в оптимистичния слънчев джаз след началото на войната, какво ще е то?

„Нищо. Харесва ни така, както звучи.“

Джейкъб Колиър е сред любимците на Ана. Като го видях на сцена за пръв път бе на същите години. Какво би му казала днес?

„Първо бих искала да му благодаря. Даде ни увереност, че можем на тези години да правим авторска музика. После много бих искала да свиря негово парче – любимото ми е от третата част на проекта му „Джес“, “Running outta love”.

И той има късмета да е от музикално семейство. Преди малко споменахте баща ви…

„Да, всяка вечер, ако кийбордът е свободен, татко сяда да посвири. Или на китарата, където също е много добър.“ 

Преди да се разделим, те отбелязват колко важна в кариерата им е България, където всичко започва преди 6-7 години. Не само заради морето ни обичат, благодарят ни за помощта. Дано да има за какво.