"Всъщност река с такава име... няма на автентичните карти на Тайланд и Бирма. То е измислено от американците. На местните карти я наричат Хве Яй (голям поток), която води началото си от планината Тенасерим и се влива в Маеклон.
Водач ни е живеещият вече 26 години в страната израелец Мацко Арел, който въпреки че е женен за тайландка и имат три деца, по закон, не може да получи местно гражданство.
От Банкок се отправяме на джип към границата между Бирма и Тайланд. В началото пресичаме обработена земя. Минаваме край оризища, кокосови и бананови плантации, малки селища с едноетажни жилища. Много от тях са покрити със нанизани на пръчки бананови листа. Дори там, където отглеждат скъпото тиково дърво, цялата продукция - мебели, корпуси на яхти, дори предмети от листата и къси клони, са за продан. Тиковите фабрики са кралски. Там всеки местен младеж може да учи безплатно резбарство, срещу задължението да работи 20 години по специалността. Хората, с които се срещаме, са крайно бедни, въпреки, че всичко е евтино.
Пътят ни е през джунглата, по реката. Първият ни „хотел“ са колиби на брега на реката. До тях има и топъл извор и гейзер с гореща вода, където поставяме сурови яйца в кошничка от листа. След 5 минути те са сваряват във водата от гейзера. Удоволствие е да се топнеш в реката, а след това в топлия басейни край извора. За европеец е трудно да свикне с влажното и топло време. Попадаме на тайландската Нова година или празникът на водата. Към реката върви шествие с фенери и статуя на Буда , която периодически обливат с вода, с накъсани в нея листенца от рози и други дъхави цветя.
Продължаваме на бамбукови салове. Купуваме чувалче с храна за слонове, които се разхождат край бреговете. От скоро има закон за „пенсиониране на слоновете“. Те са изпълнявали всякаква селскостопанска или дърводобивна работа, а сега се разхождат край брега и са атракция за нас, които от саловете им подаваме банани, парчета цвекло, захарна тръстика и др. вкусотии от чувалчето. Те с достойнство поемат подаръка с хобота си и го поднасят към устата си. Не слоновете, а маймуните са агресивни. Опитват да отмъкнат каквото успеят от чувалчето ни.
Към каскадата водопади води коларски път. Долу е част от резерват и национален парк. Нагоре пътеката се стеснява, а в скалите са изсечени стъпала. Лиани служат като парапети. Водопадът „Белият слон“ е най-високият от водопадите и е с ледена вода. Стигам върха, но скалата не прилича на слон, а само струята на главния водопад е като хобот, а водата страничните - малки бивни. От там има изглед към джунглата и реката. Изминали сме поне стотина километра по нея. Зад нас е плаващият хотел върху салове, който прилича на дракон".
Още подробности можете да чуете в звуковия файл
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност