Военният орден "За Храброст" е най-старият и най-разпознаваем орден в историята на Третото Българско царство.
Историята му започва през 1879 година, когато първата българска конституция на Княжеството е приета от Учредителното събрание в Търново. В Член 58-и от този най-висш документ е записано, че "Титли за благородство и други отличия, също и ордени, не могат да съществуват в Българското Княжество." Това практически прекършва наградната система още в зародиш.
Въпреки това, член 59-и позволява на Монарха да учреди един-единствен орден за заслуги по време на война и само за военни лица. Именно по този начин се създава и Военният орден, който бива официално учреден на 1 януари 1880 година като единствената официална българска награда, присъждана изключително за военновременни заслуги.
Към Военния орден за храброст е причислен и Войнишкият кръст на Военния орден "За Храброст" - една от най-често връчваните български награди.
С този знак за храброст за били удостоени хиляди войници - както българи, така и чужденци, като отличие за проявена самоотверженост и себеотрицание по време на шестте войни, в които участва Българската армия между 1877 и 1945 г., а също така и по време на гражданските конфликти в началните години на Княжеството.
"Орденът "За Храброст" не само е първият създаден, той е най-известният в страната и най-важният", подчерта пред Радио София Христо Христов, уредник в отдел "История" на Националния исторически музей.
Първите няколко десетилетия той е правен в чужбина – Австро-Унгария, Германия, Франция. Едва през 1944-1945 г. емисията е изработвана в български ателиета.
Всеки, който е проявил геройство, не е пропуснат, предложен е от специалния Кавалерски съвет за награждаване, одобрен е от владетеля и е получил орден.
С войнишкия орден са награждавани и цивилни – лекари, фелдшери, свещеници.
С офицерския е удостоено и Самарското знаме.
Чуйте разговора с експерта, за да научите още за историята, степените, производството и разликата на двата ордена за храброст.
за 19-и пореден път столицата ще бъде домакин на платформата "Световен театър в София" . От 4 до 24 юни публиката ще може да се наслади на програма, съставена от 9 спектакъла от 8 държави и 3 филмови прожекции . Афишът беше представен днес. Платформата е част от календара на културните събития на Столичната община и от години дава..
Столичните общински съветници от групата на "Спаси София" предлагат нова система за платено паркиране, включваща 4 зони. - Червена зона (в самия център на София) – 5 лв./час, от 9.00 до 21.00 ч. всеки ден. Време за паркиране 3 часа, а за 24 ч. сумата е 50 лв. За живущи в района – 200 лв. на година; - Синя зона – 3 лв./час, от 9.00..
Стотици протестиращи, в подкрепа на българския лев, продължават да се събират на пл. ”Независимост” в столицата. Те настояват за референдум за въвеждането на еврото. Чуват се скандирания за оставка на правителството. В очакване на конвергентните доклади: Готови ли сме да въведем еврото? Граждани блокираха движението по бул. ”Цар Освободител”..
Днес се провежда национално външно оценяване по математика за 4 клас. Изпитът съдържа общо 25 задачи. От четвъртокласниците се очаква да покажат знания за числата, умения за смятане, намиране на неизвестно число, знания за мерни единици, намиране на обиколка на геометрична фигура и лице на правоъгълник или квадрат.
Днес ще бъде предимно слънчево. След обяд ще се развива купеста облачност и на отделни места, главно в планинските райони ще превали краткотраен дъжд, съобщиха от НИМХ. Вятърът ще е слаб, променлив по посока. В низините след обяд ще е горещо с максимални температури между 30° и 35°, за София - около 30°. В планините ще бъде предимно слънчево. След обяд..
Тази седмица в предаването "Форум", темите от деня коментират Георги Иванов - основател и изпълнителен директор на платформа за търсене и наемане на специалисти в IT сектора и Ивайло Илиев – журналист, завършил Политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Заедно с водещия Лъчезар Христов, темите, които дискутираха днес, бяха: -..
Каква е мечтаната работа на младите хора в България – отговорите на този въпрос дава първото Национално проучване, инициирано от студенти от НБУ, представено днес. Според него младите хора у нас искат да работят по шест часа дневно и четири дни в седмицата, като оптималният според тях модел ясно насочва към приоритет на баланса между..