Дали да не дадем възможност на страните членки сами да изберат пътя за постигането на глобални дългосрочни цели, каквато е климатичната неутралност. Това е резонен въпрос, който трябва да бъде поставен пред европейските институции.
В момента не само за малките и средни – за всяко предприятие пътят напред е затруднен. Изчерпен е капацитетът на бизнеса да обира шокове, произтичащи от пандемия, поскъпване на енергоносителите, военна ситуация.
Трудностите са най-големи за микропредприятия и такива, които са в отдалечени и малки населени места. Редно е да се отчита как зеленият преход се вписва в предизвикателствата пред бизнеса, коментира пред Радио София Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
По думите ѝ, именно индустрията генерира добавена стойност, тя плаща държавния бюджет, финансира социалните политики. Затова е важно да ѝ се помогне в труден момент като днешния. Решение на ЕС дава възможност свръхпечалбите на енергопроизводителите да бъдат обложени с по-висок данък, с който да се сформира фонд за компенсиране на бизнеса.
Ангелова съобщи, че Европейската комисия има предложение да се използва възможност в договорите на ЕС да бъде добавена криминална хипотеза за престъпление, продиктувано от реч на омразата.
"Престъплението от омраза и речта на омраза вече имат наднационално измерение. Никой не би следвало да се чувства заплашен заради социалната си група, заради своята вяра. Много от конфликтите са предпоставени от публикации в социалните медии", обясни Ангелова.
Ако всяка страна членка даде своето съгласие, този текст може да бъде регламентиран. Но Френското председателство на Съвета на ЕС засега среща затруднение в придвижването на този въпрос.
Директивата може да бъде приета за различно време и е необходимо да бъде имплементирана в националните законодателства, каза още Милена Ангелова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..