Не всичко, което не ни харесва, можем и трябва да наричаме пропаганда. Тя е реч, която иска да бъде ефикасна, а не просто да си говорим. Тя цели да ни подготви, за да може в един момент да реагираме така, както някой иска от нас. Целите на пропагандата трябва да са невидими за нас, но да ни задейства, когато е нужно. И това се постига през очакванията ни за бъдещето.
Това обясни пред Радио София доц. д-р Милена Якимова, социолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя гостува по повод нейната най-нова книга "Страх и пропаганда".
Доц. Якимова си послужи и с примери от проучване.
Ако среднодневният брой статии с пропагандни елементи в Русия преди 24 февруари е бил 39, до средата на април те стават 397 на ден. В тях е имало изрази като евроатлантически господари, западни господари, анти Русия, колективен Запад.
През последния месец тези статии намаляха до 197, но такива "опорки", започнаха да влизат в мейнстрийм медиите. Такива изрази започнаха да се чуват и от устата на официални държавни лица и партийни говорители.
По думите на доц. Якимова пропагандата работи чрез бъдещето. Науката опитомява бъдещето с вероятност. При пропагандата се работи с неизбежност. Тя вирее най-добре във фрагментирани общества, като българското. Тя ни третира като инфантили, ласкае ни. И същевременно ни насъсква.
"Кремълската пропаганда е заинтересована от гражданско бездействие. Москва със сигурност работи с национал-популисти в различни европейски общества. Демократичните общества са застрашени от пропагандата, заради плурализма", отбеляза още доц. Милена Якимова.
С нея разговаря Антония Каменичка.
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали