"Обичта не е съществително за мен свързано с фестивала. За мен е глагол. И само тогава може да има успех".
По думите й, хубаво е, когато в селекцията на поредното издание на фестивала има неин спектакъл, защото в този град има публика и може да им посвети представленията.
"По различен начин пулсира сърцето ми, когато се отнася до работата във връзка с фестивала и съвършено друго е трептенето, когато си върша работата на сцената", сподели актрисата.
Тя каза, че възпитанието на интереса към изкуството при децата е важно, но не е основната цел на фестивала. То трябва да се гради от ранна възраст с детския театър, с приказките, но през останалите периоди на обучението, когато човек съзрява и започва да се вижда на място, което смята, че може да бъде негово, и ако се посвети, и е последователен, то вече става част от съзидателната любов към театъра.
"Театърът за мен е свещено място, защото той е убежище. Да се отделиш от всичко, което се случва през деня с бита, с неприятностите. Да прекрачиш прага на театъра и да стоиш час и половина или два в един друг свят, в който не си сам. Там има общност. Публиката вече е една общност", каза Манева.
Тя допълни, че през времената на пандемия, когато театрите са били затворени за всички хора свързани с театъра това е било истинско наказание и подчерта, че театралното изкуство е най-живото, защото съдържа един миг живот повече от останалите изкуства.
"Хубаво е театърът да остане жив. Жив, доказателствено да живее. Това става само с контакт, не може дистанционно. Дистанционно не е същото", сподели Манева. Актрисата допълни, че този фестивал е проява на нейното разбиране за свобода, а стремежът на свободния човек е да остави нещо за другите.
По думите на Манева, в актьорската професия има голяма саможертвеност, понеже дефиницията за време е доста по-различна, тъй като има събития в сюжета, които се развиват в рамките на 200 години, докато на сцената те се случват за два часа и добави:
"Ние даваме времето си, а то е ценно и е нещо, което никога няма да ни бъде върнато".
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..