Относно електронните цигари д-р Симидчиев сподели:
"Производителите винаги търсят да променят нещо, но никога не променят. Факт е, че трябва да има никотин в това, което те правят, защото това е нещото, което задържа техните клиенти вързани като роби към съответното устройство. Дали са по-безвредни, или са толкова вредни новите варианти на устройствата, които доставят тютюн е въпрос, на който науката все-още не е дала категоричен отговор".
Той допълни, че няма достатъчно дълъг период, в който да се проследи вредата от електронните цигари и според настоящите данни, за някои от нещата могат да бъдат по-малко вредни, но за други, които още не са измерени не може да се каже нищо.
"Много интересен е въпросът за времевия хоризонт на настъпване и отстъпване на вредите. Вредите настъпват още с първото инхалиране. Там се получава спазъм на бронхите, увеличаване на сърдечната честота, спазъм на мозъчните кръвоносни съдове, тоест имаме непосредствени влияния още при вдишването на изпаренията на стандартната цигара. И на базата на това, ние можем да кажем, че имаме остри и хронични последици", каза д-р Симидчиев.
Той добави, че белият дроб има механизъм за предпазване от замърсяванията на въздуха, но истинският вреден ефект се получава за десетилетия и всяко инхалиране с цигарен дим увеличава риска от мутации на клетките и настъпване на онкологични заболявания.
"Когато говорим за отстъпването, на двадесетата минута след спиране на тютюнопушенето имаме позитивни ефекти, до 10 години се намалява рискът от инсулт, а до 15 години намалява и рискът от рак на белия дроб. Така че човек трябва да се откаже за доста продължителен период от време, ако иска да се ползва от нормализирането на риска, който се повишава от тютюнопушенето", заяви д-р Симидчиев.
Той посочи, че истинският риск за човешкия организъм идва тогава, когато токсините чрез кръвта се разнесат по всички органи. Освен това каза, че сме на едно от първите места в Европа на момичета под 18 г., които пушат, което е огромен капан свързан с възможността за зачеване и износване на бременността.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..