120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.
Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.
Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.
Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех
зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.
Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...
С „Маргаритка“ на мач. 11-14 април: футболни фенове от различни агитки се обединяват в името на децата. Събитието ни го представя Йордан Жечев: "Инициативата е да предаден любовта си към отбора. "Маргаритка" е социален проект - децата да имат достъп до качествено възпитание. Обиколихме фенклубовете на 16-те отбора в Първа лига. Стиснахме си ръцете за..
"Великден в града" – започва великденски базар в Градската градина. Подробностите от Теодора Бреме, организатор: "Постарали сме се нашите посетители да се потопят в празничното настроение. Днес сме подготвили кори с яйца за малките, а утре ще правим венци. Продължаваме до Велики понеделник. Всеки ден има програма с кулинарни изненади и ателиета за..
Историческа възстановка на живи картини от Априлското въстание в Северния парк с доц.д-р инж. Георги Маринов: "За съжаление малко е лошо времето, но това не ни пречи. Участниците са облечени и чакаме общината да реши точния час, чакаме да се посъбере малко публика, правим го за децата. Правим живи картини - първоначално селско ежедневие, нападение..
Академия за първа помощ или как да оказваме първа помощ? С нас по темата е д-р Витан Витанов: "Курсовете са в различни направления. Спираме се на всички техники за сърдечен масаж, кръвоспиране, задавяне. Има и надграждане, вкл. само за родители. За всеки по нещо. Ние сме единствената организация, одобрена от М-во на образованието. Обучили сме над..