120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.
Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.
Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.
Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех
зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.
Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ
Днес ще се гледат мерките за задържане под стража на тримата младежи, които пребиха двама души в центъра на София. Задържани са младежи на 15, 16 и 18 години. Това съобщи Атанас Доцински, зам.-районен прокурор на София, на извънреден брифинг тази сутрин, съобщава БГНЕС. Вчера лицата са били обвинени и задържани. До развръзката се стигна след като в..
Днес през по-голямата част на деня и над повечето райони ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста облачност и на отделни места, главно в планинските райони на Западна и Централна България и северните централни части на страната ще има краткотраен дъжд с гръмотевици. Ще духа слаб, а в Източна България и умерен вятър от..
Днес Радиокафе гостува на с. Житен в район Нови Искър - Столична община. Първи гости са Жана Захариева , председател на читалище "Наука-1921" и Снежа Лозева , библиотекар: „Хората в пенсия имат много време да се веселят и да празнуват. Зарезваме лозите и имаме весела част. Направихме и конкурс „Сладко изкушение“ на женския празник...
От Народния театър до Орлов мост със спирки Народния театър (1907), старото кафене "България" на ул. "Дякон Игнатий" и бившия едноименен хотел на номер едно на същата улица. Кафенето "Цар Освободител" "изземва" функцията му десетилетие по-късно. Следва поглед върху бившия конак, княжески - царски дворец, Министерски съвет и Етнографски музей и НХГ. Не..
Кирила Възвъзова-Каратодорова е първият експерт разчел личния тефтер на Васил Левски. Тя говори за народолюбието, за отдаването до пълна саможертва. "Това, което Левски направи за самата България, никой не го бе правил." В студиото е Кирил Казанджиев, неин внук: Слушаме разказ за структурирането на Народната библиотека, за изготвянето на..
Дори изобщо да не сте изкушени от симфоничната музика, няма начин поне веднъж да не сте чули емблематичната “Ръченица” от Тракийски танци на Петко Стайнов. Но те не биха се излели така вдъхновено изпод нотите на композитора, ако той нямаше до себе си жена, муза, подкрепа и всеотдайна грижа в лицето на съпругата му Стефанка. Внукът на..
TRAP fest Open Air е част от културния календар на Столична община и едно от най-чаканите безплатни младежки събития в София. Подкрепено от НЧ „Тротоара 2020“, фестивалът обединява млади артисти, доброволци и стотици фенове на истинската музика. Деян Янков, Мария Павлова и Петър-Сав Михайлов ни канят на събитието: "Младите организират и..