Гладоморът е черна страница в историята на Украйна. Масовият глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г. е предизвикан от политиката на съветското правителство, оглавявано от Йосиф Сталин. Повече от 25 страни са признали гладоморът за геноцид.
Подобно страдание са изпитали през зимата на 1946-1947 г. и много хора в Бесарабия. Именно за този по-малко известен период е провокиран българският журналист Петър Марчев (▼) и години по-късно – през ХХI век, създава документален филм и книга със спомени и разкази на оцелели от този втори Гладомор.
"Бях потресен и реших, че трябва да отида на място, да запиша последните оцелели свидетели на тези страшни събития", разказа пред Радио София авторът.
Той отива до Тараклия през 2006 г. и записва хора благодарение на братята Димитър и Иван Боримечкови – "трегери на българщината в Молдова". Публикува репортажи в български медии.
По-късно – през 2014 г. посещава същите места, вече с камера и оператор.
"Хората не таяха мъст, а по-скоро страх, потрес", допълни Марчев. И обясни, че причините и за двата гладомора на Сталин са едни и същи – да сломи духа на средното селячество в Украйна, за да се осъществява по-безпроблемно колективизацията.
Жертвите в първия Гладомор (1932-34) жертвите са около 7 милиона. А около 15 години по-късно – около 700 хиляди.
Етническите българи – жертви на двата гладомора, са около 100 000, коментира Петър Марчев.
Неслучайно неговият документален филм се казва "Незабрава".
Той е завършен през 2016 г., представян е на фестивала "Златния Ритон" в Пловдив, показван е и в Германия, излъчван е от една телевизия, но не и от БНТ.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, ще бъдат ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите, които кметът Васил Терзиев е заложил в своята „Визияза Витоша“ . Петте ключови елемента на..